Иван Маринов (композитор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Маринов.

---

Иван Маринов
български композитор
Роден	17 октомври 1928 г. София, Царство България
Починал	26 февруари 2003 г. София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална музикална академия
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Иван Маринов Маринов е български диригент и композитор.

Биография

Иван Маринов Маринов е роден на 17 октомври 1928 година в София в семейството на оперна певица и инженер. Учи дирижиране при Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев в Държавната музикална академия. Дипломира се през 1955 година.

Специализира в Берлин при големия диригент Франц Конвични (1957). В периода 1955 – 1956 г. е назначен за шеф на отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата и музикален директор на българското предприятие по кинематография.

През 1962 – 1966 година е назначен за главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската и Русенската филхармония (1966 – 78) и на Анкарската филхармония (1976 – 77). Главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония (1978­-88). Главен диригент на Софийската опера (1987-­91).

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка. Бил е член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ – Полша.

Носител е на Специалната награда от Младежкия фестивал в Москва (1957), от национални фестивали и др.

Има над 60 записа, 14 от които са интеграли на известни композитори.

Секретар на Съюза на българските композитори (1968 – 1972), зам.-министър на културата (1972 – 1975), председател на Център за музика и танци към Министерството на културата (2000 – 2003).

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби са глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфейт“ за детска музика (1963), от Софийски музикални седмици и др.

Ученик на проф. Маринов е Левон Манукян.

Умира на 26 февруари 2003 г.

Творчество

За симфоничен оркестър

• Симфония „Едно момче брои звездите“ (1962);
• Симф. поема „Илинден“ (1956);
• Сюита върху четири български народни песни (1955);
• Лирическа увертюра (1955);
• Парафрази (1957);
• Вариации за оркестър;
• „Фантастични сцени“ (1959);
• Дивертименто (1961);
• Празнична сюита (1968).

Хорово-оркестрови

• Кантати за см. хор и орк.:
  • „Родопи“ (1950);
  • Младежка кантата за мира (1951).

За глас и оркестър

• Симфония №1 за бас и симф. орк., т. П. Пенев (1967);
• Вокално-симфонична поема за тенор и симф. орк. „Двубой“ (1953);
• „Пентаграма I“ за бас, пиано, тимпани и струнни (1966);
• „Пентаграма II „Диалог“ за бас, сопран и голям орк.

Камерна музика

• Сюита „Дядовата ръкавичка“ за духов квинтет (1951).

За струнен квартет

• Тема с вариации (1951);
• Струнен квартет №1 (1960);
• „Скерцо“ за флейта и пиано (1952);
• Концертен етюд за кларинет и пиано.

Вокална музика

• Сборник солови песни „Лирически откровения“.

Музика към (игрални) филми

• „Празник“, реж. Д. Петров (1955);
• „Големанов“, реж. К. Илинчев (1958);
• „Законът на морето“, реж. Я. Якимов (1958);
• „Дом на две улици“, реж. К. Илинчев (1959);
• „Вятърната мелница“, реж. С. Шивачев (1960);
• „Анкета“, реж. К. Илинчев (1962).