Иван Мърквичка
Тази статия е за художника. За неговия син вижте Иван Мърквичка (младши).
| Иван Мърквичка | |
| чешко-български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Прага, Чехия |
| Учил в | Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен Академия за изобразителни изкуства в Прага |
| Семейство | |
| Деца | Иван Мърквичка |
| Иван Мърквичка в Общомедия | |
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička – Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход. Живописец, педагог и обществен деец. Професор в Рисувалното училище в София.
Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство.[1][2] Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“. Работи и в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Австрийската империя, на 23 април 1856 година. Следва в Пражката академия за изобразителни изкуства при Антонин Лхота (1873–1877) и в Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц. Работи като учител в Прага.
По покана на правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.
Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното училище е открито през 1896 г. в София, а Мърквичка става негов първи директор (1896–1900).
През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.
През 1889 г. се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); там той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.
През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.[3] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България.
През 1900 г. работи в Париж и създава редица платна под влиянието на импресионизма и пленерната живопис.
Синът му Иван Мърквичка (младши) загива на фронта през Първата световна война като български офицер.
През 1918 г. е избран за дописен член на БАН.
През 1921 г. се завръща в Чехословакия. Тук той се фокусира главно върху рисуване на портрети, наред с други и на видни политици. Умира в Прага на 16 май 1938 г.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
През 1956 г. е организирана негова юбилейна ретроспективна изложба в София. През 2006 г. Националната художествена галерия организира изложба на Мърквичка по случай 150 години от рождението му. През 2016 г. в Прага е показана изложбата „Иван Мърквичка – българският чех“.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Картини на Иван Мърквичка
-
„Сватба в Момчиловци“, 1885 -
„Шопско хоро“, 1890 -
„Ръченица“, 1894 -
„Задушница“, 1899 -
„Къща в село Жълтеш“ -
Автопортрет -
Портрет на Петко Славейков -
Македонска българка от Скопска Черна гора, 1931 -
Българка от Смилево, 1931 -
Македонска българка, 1931
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Мърквичка, Сонети, превод от чешки език Мария Генова, София: М & Микропринтина, 1998, 40 с.
Литература за него[редактиране | редактиране на кода]
- Андрей Протич, И. В. Мърквичка. Живот и творчество, София, 1955, 216 с.
- Ив. Мърквичка. Непознати творби, София: Национална художествена галерия, 1986, 24 с.
- Георги Райчевски, Пловдивски хроники, 1999.
- Бистра Рангелова, Доротея Соколова, Елица Терзиева, Боряна Вълчанова, Иван Мърквичка (1865–1938) и новата българска живопис, София: Национална художествена галерия, 2016, 256 с. ISBN 9789549473322
- Иван Мърквичка. Jan Václav Mrkvička. Ivan Mrkvička (1865-1938), София, 2016, 80 с.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Muzeum představilo odkazy na „bulharského“ umělce od Dubé // Českolipský deník.cz, 2013-04-25.
- ↑ Z bulharského alba Ivana Mrkvičky // Vlastivědné muzeum a galerie v České Lípě. Архивиран от оригинала на 2016-08-02. Посетен на 2023-10-15.
- ↑ 2 leva Bulgaria (1976) 100th Anniversary of April Uprising // coinz.eu. coinz.eu, 2013. Посетен на 30 март 2013. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Репродукции на Мърквичка, Art.domino.bg
- Иван (Ян Вацлав) Мърквичка (1856 – 1938), Artprice.bg
- Рисунки и картини, Галерия „Виктория“
|
