Икономически балон

Икономически балон (понякога наричан и спекулативен балон, финансов балон или спекулативна мания) е търговия с активи на цена, или в ценови диапазон, който значително превишава истинската стойност (intrinsic value) на актива.^[1]^[2]^[3] Това може също да бъде ситуацията, в която цените на актива се прогнозират въз основа на неправдоподобно или противоречиво предвиждане на бъдещето.^[4] Първият икономически балон е свързан с манията по лалета от холандския Златен век (средата на 1630-те години). В днешно време се счита за периодично повтаряща се характерна черта в историята на съвременната икономика^[5].

Тъй като на реалните пазари много често е трудно цените да се придържат към истинските стойности, балоните се разпознават окончателно само в ретроспекция, след като настъпи рязко спадане на цените, наречено крах или спукване на балона. Както фазата на надуване (бум), така и фазата на крах са примери за механизъм на положителна обратна връзка, за разлика от отрицателна обратна връзка – механизмът, който определя равновесието на цените при нормални пазарни условия. Цените при икономическия балон могат да варират хаотично в резултат на спекулации и става невъзможно да бъдат предсказани само от търсенето и предлагането.

История и произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „балон“ се заражда във връзка с финансовата криза, настъпила през 1711 – 1720 г. в резултат на търговия с акции на британската Компания на южните морета (South Sea Company) и първоначално означава самата компания и изкуствено надутите цени на нейните акции, а не самата криза. Това е една от исторически първите финансови кризи; докато други подобни епизоди са наричани „мания“, като холандската мания по лалета. Метафората подсказва, че цените на акциите са надценени и нестабилни, увеличават се на базата на нереални основания (въздух), и има риск от внезапен срив, както всъщност се случва.

Някои по-късни коментатори разширяват метафората, за да подчертаят внезапността, и твърдят, че икономическите балони „се пръсват всички наведнъж, като сапунени мехурчета“^[6]. В противоположност на това, съвременните теории на финансовите кризи, като дълг-дефлация (икономическите рецесии се дължат на повишаване на стойността на дълга поради дефлация) и хипотезата за финансова нестабилност утвърждават, че балоните се пукат постепенно, като първи се сриват най-уязвимите активи, а след това крахът се разпространява в цялата икономика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ King, Ronald R. The Robustness of Bubbles and Crashes in Experimental Stock Markets // Nonlinear Dynamics and Evolutionary Economics. New York, Oxford University Press, 1993. ISBN 0-19-507859-4.
↑ Lahart, Justin. Bernanke's Bubble Laboratory, Princeton Protégés of Fed Chief Study the Economics of Manias // The Wall Street Journal. 16 май 2008. с. A1.
↑ Shiller, Robert. Bubbles without Markets // Project Syndicate, 23 юли 2012. Посетен на 17 август 2012. A speculative bubble is a social epidemic whose contagion is mediated by price movements. News of price increase enriches the early investors, creating word-of-mouth stories about their successes, which stir envy and interest. The excitement then lures more and more people into the market, which causes prices to increase further, attracting yet more people and fueling 'new era' stories, and so on, in successive feedback loops as the bubble grows.
↑ Krugman, Paul. Bernanke, Blower of Bubbles? // New York Times. New York Times, 9 май 2013. Посетен на 10 май 2013.
↑ Teeter, Preston и др. Cracking the enigma of asset bubbles with narratives // Strategic Organization 15 (1). 2017. DOI:10.1177/1476127016629880. с. 91 – 99.
↑ Оливър Уендел Холмс. The Deacon's Masterpiece or The One-Hoss Shay The Deacon's Masterpiece // 1858. ...How it went to pieces all at once, – All at once, and nothing first, – Just as bubbles do when they burst. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Economic bubble в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[robustness-1] King, Ronald R. The Robustness of Bubbles and Crashes in Experimental Stock Markets // Nonlinear Dynamics and Evolutionary Economics. New York, Oxford University Press, 1993. ISBN 0-19-507859-4.

[2] Lahart, Justin. Bernanke's Bubble Laboratory, Princeton Protégés of Fed Chief Study the Economics of Manias // The Wall Street Journal. 16 май 2008. с. A1.

[3] Shiller, Robert. Bubbles without Markets // Project Syndicate, 23 юли 2012. Посетен на 17 август 2012. A speculative bubble is a social epidemic whose contagion is mediated by price movements. News of price increase enriches the early investors, creating word-of-mouth stories about their successes, which stir envy and interest. The excitement then lures more and more people into the market, which causes prices to increase further, attracting yet more people and fueling 'new era' stories, and so on, in successive feedback loops as the bubble grows.

[blower-4] Krugman, Paul. Bernanke, Blower of Bubbles? // New York Times. New York Times, 9 май 2013. Посетен на 10 май 2013.

[:0-5] Teeter, Preston и др. Cracking the enigma of asset bubbles with narratives // Strategic Organization 15 (1). 2017. DOI:10.1177/1476127016629880. с. 91 – 99.

[6] Оливър Уендел Холмс. The Deacon's Masterpiece or The One-Hoss Shay The Deacon's Masterpiece // 1858. ...How it went to pieces all at once, – All at once, and nothing first, – Just as bubbles do when they burst. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]