Протоиндоевропейски език
| Протоиндоевропейски език няма | |
| Писменост | няма |
|---|---|
Протоиндоевропейският език или Праиндоевропейският език или Индоевропейският праезик е език основа, тоест общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство. Езикът не е засвидетелстван писмено, а е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод.
Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-рото хил. пр. Хр., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр. Хр. След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.
Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Експанзията на индоевропейците на територията на Европа би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на черноморските степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. културата на шнуровата керамика.
Терминът „индоевропейци“ означава езикова общност и не е свързан еднозначно с определена култура или генетични признаци (раса). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 г. пр. Хр. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Фонетика и фонология[редактиране | редактиране на кода]
- Съгласни звукове
| Устнени | Предноезични | Средноезични | Гръклянови | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| онебнѐна | обикновена | оустнѐна | |||||
| Носови | *m | *n | |||||
| Преградни | беззвучни | *p | *t | *ḱ | *k | *kʷ | |
| звучни | *b | *d | *ǵ | *g | *gʷ | ||
| придихателни | *bʰ | *dʰ | *ǵʰ | *gʰ | *gʷʰ | ||
| Проходни | *s | *h₁, *h₂, *h₃ | |||||
| Плавни | *r, *l | ||||||
| Полугласни | *j | *w | |||||
- Гласни звукове
гласни a, e, o, i, u
дълги гласни – a:, e:, o:
двугласни – ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
Промяна на думите (флексия)[редактиране | редактиране на кода]
Индоевропейският праезик е флексивен или синтетичен език, подобно на повечето славянски езици (с изключение на българския). Склонението се съобразява с осем падежа (седем, както в повечето славянски езици, плюс аблатив, отговарящ на въпросите „откъде?, от кого/какво?“), както и с три числа (единствено, двойствено и множествено). Трите граматични рода (мъжки, женски и среден) се развиват вероятно само в част от индоевропейското езиково семейство (с изключение на анатолийските езици); според тази теория (оспорвана от някои индоевропеисти) древната система включва два граматични класа („родове“) съществителни (одушевени и неодушевени).
Спрежението на индоевропейския праезик е доста усложнено с развита система от аспекти (видове) (които частично изпълняват функцията на времена) и наклонения; съществуват и два залога (действителен и възвратно-страдателен, изразяван с помощта на специални окончания). Спрежението се съобразява с три лица и три числа (единствено, двойствено и множествено), а глаголите образуват и няколко вида производни форми с характера на причастия (не съществува инфинитив).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Курганна култура Архив на оригинала от 2005-08-27 в Wayback Machine. ((en))
- Ергативна фаза на ранния индоевропейски праезик Архив на оригинала от 2004-06-01 в Wayback Machine. ((en))