Исторически черни колежи и университети

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Исторически черните колежи и университети (на английски: Historically Black Colleges and Universities, HBCUs) са особена категория висши училища на територията на САЩ, създадени за обучаване на негърско (афроамериканско) население.

Необходимостта от създаване на подобен род училища в страната е възникнала във връзка с отмяната на робството в САЩ през 1865 г. след завършване на Гражданската война. Тъй като негрите получили свобода, основната маса негърско население попълнила пазара на евтина и неквалифицирана работна сила. За развитие на промишлеността на САЩ и за достигане на първенство в световната икономика на XIX век било необходимо спешно да започне подготовката поне на полуквалифицирани кадри. Друг, по-малко позитивен фактор, повлиял на създаването на подобна категория вузове, било елементарното нежелание, поради ред причини, бялото население да контактува с черното, изразяващо се в масов расизъм и сегрегация. Така след края на робството негрите престанали да бъдат скъпа собственост и затова бившите робовладелци не искали да имат нищо общо с прекалено своеобразното, малообразовано население, което те се стремили преди това да държат в пълно невежество, за да не изкушават робите със стремеж към образование и другомислие.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Първият исторически черен университет през 1871 г. е открит в Алкорн, щата Мисисипи, тогава просто ПТУ (колеж), а в днешно време Алкорнски държавен книверситет. След него последвало откриването и на други училища. Качеството на преподаване в негърските колежи било (и в известна степен и сега остава) доста ниско в сравнение с традиционно белите вузове на страната, но културният живот в тях е нещо съвсем различно – съхраняват се и се развиват африканските традиции, братствата и сестринствата, народните негърски песни, танци, музика, спорт и др. Студентите имат възможност да се потопят в родна африканска среда и да почерпят от нея много ново и интересно.

Съвременната ситуация[редактиране | редактиране на кода]

Много се е изменило в живота на исторически черните вузове от времето на борбата на негърското население за своите права през 1960-те години. Днес сред студентите на тази категория вузове афроамериканците составляват средно не повече от 60 %, а в някои – и по-малко (например в Колежа на Западна Вирджиния те са около 12 %). Преподавателският състав е претърпял още по-големи изменения: черните преподаватели в тези вузове едва ли са и половината, другата половина са китайци, индуси, мексиканци, бели.

Проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Исторически черните университети получават солидна поддръжка от държавата за разрешаване на проблеми, засягащи афроамериканците в САЩ като цяло. В негърските университети най-голям проблем представлява високото ниво на употреба на наркотици и наркотърговията (особено на марихуана), а също незащитения секс (свързан с разпространението на ХИВ, СПИН, венерически болести, учестена бременност сред подрастващите) и др. Различията в нивото и качеството на образованието между негърските и другите университети на страната постепенно се изравняват във връзка с ръста на интеграционните процеси в американското общество.

Списък на исторически черните университети[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът съдържа имената на стотина висши учебни заведения: