Калово
Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Калово (община Търговище).
| Калово | |
  Калово  Калово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 33 души[1] (15 март 2024 г.) 0,872 души/km² |
| Землище | 38,538 km² |
| Надм. височина | 254 m |
| Пощ. код | 8368 |
| Тел. код | 05958 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 35451 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
Калово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Калово е разположено на южния склон на рида Босна в Странджа. Калово се намира на 37 km от общинския център Малко Търново и на 59 km от областния център Бургас. То се намира и в границите на Природен парк „Странджа“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от XVII век.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Калово е силно засегнато от набезите на турците. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало.[3]
Според „Одрински глас“ в 1907 – 1908 година селото пострадало от властите вследствие на гръцки интриги.[4]
Присъединено е към България през 1913 година. Към 1926 година населението му е 152 души.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | |
| Общо | 33 |
| Българи | 31 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Жеко Праматаров (1875 – ?), български революционер от ВМОРО.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Георги“ (XVIII - XIX век)[2]
- Защитена местност Парория[2]
- Долмени в местностите Змеюви къщи и Похлупен камък[2]
- Тракийски могили в местностите Тумбата, Яновото ниве, Кориите и Гьола[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1 – 2:
- Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция
- Десислава Михалева. Връщане към корените. История на с. Калово.
- Поля Жекова. Население – заселване и миграция
- Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци.
- Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство
- Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци.
- Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово
- Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм „Св. Георги“ в с. Калово.
- Иглика Грозева. Играта – път към детската душевност и светото православие.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||