Камбрий
| Камбрий преди 542–488.3 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 12.5 Vol %[1] (63 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 4500 ppm[2] (16 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 21 °C[3] (7 °C над съвр. ниво) |
| Морско равнище (над съвременното) | Покачва се постоянно от 30 m до 90 m[4] |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Камбрий (на латински: Cambrium) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС, 2004,[5] карта).
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Комплексът от скали, отговарящи на камбрийския период, за първи път е бил открит и изследван от английският геолог Адам Седжуик (1785 – 1873) през 1835 г., който наименува периода на старото латинското име на Уелс (Cambria), където скалите са били най-достъпни и установява три серии. Уточненията, направени по-късно от американския геолог Чарлз Уолкот (1850 – 1927), английския геолог Чарлз лапуорт (1842 – 1920) и др., довеждат до съвременните разбирания отделните серии и етажи на камбрия, приети на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г.[6]
Периодизация[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки, че на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г. е приета периодизацията на камбрийския период и до сега няма единна международно признато деление на периода на серии и етажи в различните страни. Според най-използваната и популярна периодизация на периода той се подела на 4 серии: тарановий, серия 2, серия 3 и Фуронгий. Първата серия се дели на 2 етажа – фортуний и етаж 2, втората – на етаж 3 и етаж 4, третата – на етаж 5, друмий и гужангий и четвъртата – на пейбий, джангшаний и етаж 10.[6]
| Период | Серия | Етаж | млн. години |
|---|---|---|---|
| Ордовик | Франконий | Тремадокий | младши |
| Камбрий | Фуронгий | етаж 10 | 489,5 – 485,4 |
| Джиангшаний | 494 – 489,5 | ||
| Пейбий | 497 – 494 | ||
| Серия 3 | Гужангий | 500,5 – 497 | |
| Друмий | 504,5 – 500,5 | ||
| Етаж 5 | 509 – 504,5 | ||
| Серия 2 | Етаж 4 | 514 – 509 | |
| Етаж 3 | 521 – 514 | ||
| Терановий | Етаж 2 | 529 – 521 | |
| Фортуний | 541 – 529 | ||
| Едиакарий | старши | ||
Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Камбрийските наслаги са много широко разпространени и са известни във всички континенти. Най-широко са представени морските наслаги от долния камбрий, съответстващи по време на обширните морски трансгресии, когато голяма част от съвременните континенти са били покрити с топли морета и богата фауна. На базата на фациалния анализ се предполага, че температурата на водата в моретата покриващи днешен Сибир не е падала под 25°С. Характерна особеност за органичните пластове от ранния карбон била широкото развитие на морски червеноцветни карбонатни скали и натрупването на мощни пластове от сол. През това време започва масова миграция на фауната, в резултат от което в регионите, отдалечени един от друг (например Сибир и Австралия), се откриват близки съобщества от изкопаеми организми. През средния карбон се наблюдава значително съкращаване на морските басейни, продължаващо и в началото на късния камбрий. Вероятно, и в средния и в късния камбрий става много съществена, отколкото в ранния камбрий, климатична диференциация, довела до образуването на биогеографските провинции. В пластовете от горния камбрий за първи път са установени достоверни лагунни червеноцветни седименти. Главните тектонски структури възникнали още в докамбрия, продължили да съществуват и през камбрия.[6]
Структурните елементи на платформите и геосинклиналите (синеклизи, антеклизи, синклинории, атиклринории), формирани още в края на рифея, през долния камбрий съхраняват своята конфигурация. Само от средния камбрий, в резултат от активизацията на тектонските движения в много региони (особено в нагънатите области в Южен Сибир) структурният план съществено се еизменя. Усилването на тектонските движения довежда до това, че в много от случаите разрезите от средния и горния камбрий са много по-фрагментарни, отколкото от долния. В геосинклиналните области заедно с нормалното напластяване с органични наслаги се формират и мощни слоеве от ефузивни скали, преди всичко с основен състав. Интрузивните скали са представени от разнообразни по състав скали, от ултраосновни до кисели, а в платформите се откриват много малки диабазови тела.[6]
Органичен свят[редактиране | редактиране на кода]
През камбрийският период за първи път в геоложката история на Земята се появяват скелетни организми, отначало археоциати, гастроподи, радиоларии, морски гъби, брахиоподи, а по-късно трилобити, остракоди, чревно-ивичести и др. Към края на камбрия са били представени почти всички типове животински царства. За най-ранния етап (фортуний) са характерни обилни фосили с фосфатни скелети (хиолителминти, томотиди и др.). Най-характерните животни през ранния камбрий в моретата са били трилобитите и археоциатите, по които се извършва разчленението на наслагите по време. Преобладават трилобитите от семействата на Olenelloidea, Eodiscidea и Redlicheoidea. В значителни количества присъстват морски гъби, раменоноги, хиолити, коремоноги мекотели, червеи, по-рядко чревноивичести (хидроконозоа, строматопороидеи, сцифоидни и протомедузи), моноплакофори, двучерупчести мекотели и много примитивни главоноги. Има много синьозелените и червени водорасли. Широко развитие получава микрофитопланктона (акритархи), по фосилите на който се прави разчленяване на раннокамбрийските теригенни наслаги в Източноевропейската платформа. Към края на ранния камбрий става практически пълното измиране на археоциатите, за сметка на нарастването на количеството на брахиоподите. В късния камбрий се появяват табулятите и граптолитите. Много голяма роля продължават да играят трилобитите (Dikelacephaloidea, Ptichoparioidea и др.). Докато животът в моретата е бил в разцвет, сушата е била почти необитаема с нищо повече от някои микроорганизми. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите са били пусти и неприветливи.[6]
Характерни обитатели на камбрийските морета[редактиране | редактиране на кода]
-
Разнообразни динокариди.
горе: аномалокарис, опабиния;
Долу: Pambdelurion, Kerygmachela. -
пикайя (Pikaia gracilens) -
халюцигения (Hallucigenia) -
виваксия (Wiwaxia) -
Размери на някои представители (шистова фауна на Бьорджис)
Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]
С камбрийските теригенни наслаги са свързани големите находища на фосфорити (Казахстан, Монголия, Китай и др.), някои находища на нефт (Прибалтика и др.), олово (Северна Африка), манган (Кузнецки Алатау), ванадий (Казахстан), калиеви соли (югозападната част на Сибирската платформа, Индия). Камбрийските карбонатни скали в много райони се използват за производство на цимент, в металургичната промишленост, а мраморите – като облицовъчен материал.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
- ↑ Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
- ↑ Image:All palaeotemps.png
- ↑ Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64 – 8.
- ↑ Gradstein, Felix M. и др. A Geologic Time Scale 2004. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 0521786738.
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кембрийскя система (релиод), т. 12, стр. 32 – 34
