Камчийска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камчийска планина
42.88° с. ш. 27.294° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Варна, област Бургас)
Част отСтара планина
Най-висок връхКаменяк
Надм. височина627,1 m
Подробна карта
Камчийска планина в Общомедия

Ка̀мчийска планина̀ (от 29 юни 1942 г. Тѝчанска планина; официално името Камчийска планина не е възстановено, но се използва в научната литература и в картографията)[1] е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в области Варна и Бургас, между река Луда Камчия и Черно море. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източна Стара планина.

Камчийска планина се издига в най-североизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На запад проломът на Луда Камчия я отделя от Върбишка планина, а на изток достига до Черно море, като завършва с носовете Свети Атанас и Черния нос. На юг долината на река Двойница я отделя от Еминска планина, а след това чрез три ниски седловини – източно от село Булаир, при горско стопанство „Гермето“ и при село Каменяк се свързва със същата планина. На север се простира до южната периферия на Долнокамчийската низина.

Планината е ниска с широко и плоско било, което на запад се издига до 400 – 600 m, а на изток постепенно се понижава. Най-високата точка връх Каменяк (Каракъзълджик, 627,1 m) се намира в най-западната ѝ част, на 1,2 km северно от село Каменяк. В западната си част е проломена от реките Балабандере (десен приток на Луда Камчия) и Елешница (десен приток на Камчия), а на изток се разклонява на три части от долините на реките Фъндъклийска и Перперидере, вливащи се в Черно море.

Изградена е от юрски, кредни и еоценски глинесто-песъчливи мергели, пясъчници и варовици, които образуват сложни гънки. Почвите са предимно сиви горски и канелени горски. Северните ѝ склонове са по-дълги, с отделни дъбови гори примесени с бук. Южните склонове са по-къси, стръмни и обезлесени. Големи части, особено в ниските пояси, са заети от обработваеми земи.

Поради малката ѝ надморска височина, в планината има доста населени места:

В най-западната част на планината е изградена хижа „Луда Камчия“[2]. Край язовир „Цонево“ се намират скалните феномени „Чудни скали“, а южно от село Добромир са причудливите скални образувания „Свинската глава“ и „Костенурката“. В средната ѝ част на доста голяма територия се простира ловният развъдник „Шерба“.

Камчийска планина се пресича от три пътя от Държавната пътна мрежа:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 106.
  2. Българските планини; хижа Луда Камчия

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Категория:Област Бургас