Карл Ларсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Ларсон
Carl Olof Larsson
шведски художник
Автопортрет, 1895 г.
Автопортрет, 1895 г.
Роден
Починал
22 януари 1919 г. (65 г.)
Фалун, Швеция
Националност Швеция
Карл Ларсон в Общомедия

Карл Улов Ларсон (на шведски: Carl Olof Larsson) е шведски художник, считан за най-известния шведски живописец. Неговите идилични платна, акварели и рисунки изобразяват живота на семейството му. Той заедно с жена си Карина поставят една тенденция за шведския дом, която достига дори в наши дни, особено за жителите на Швеция. В някои сайтове се споменава, че ИКЕА са взели стила си от неговите рисунки – деца със сламен цвят на косите, тичащи върху раирани килими, постлани върху необработени чамови подове. Домът, в който са живели в Сундборн, днес е превърнат в музей. Ларсон става широко известен през 1909 година със своята книга „Дом под слънцето“, която тогава е бестселър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 май 1853 година в Стокхолм, Gamla Stan (Старият град), в семейство на бедни родители. Майка му работи като перачка, а баща му е обикновен работник, който обичал да пие и ставал жесток. Изкарвал гнева си върху своя син. Таланта на 13-годишния Карл е забелязан от неговия гимназиален учител, който му дава препоръки за Кралската художествена академия в Стокхолм. За да плати обучението си в академията, Ларсон работи като ретушор на фотографии, а след това започва да публикува във вестниците първите си творби – карикатури и графики.

Ларсон посещава Франция през 1877 г., но не проявява интерес към царуващия тогава в Париж импресионизъм. Заедно с други шведски художници се заселва на 70 km от Париж. През това време рисува множество акварели от натура. През 1879 г. се запознава с Карина Берг, която скоро става негова жена. [1] За сватбата се завръщат в Швеция. В началото на 1880-те години Ларсон работи много и непрекъснато пътува между Франция и Швеция. Става един от основателите на Асоциацията на шведските художници – „Опоненти“. Той е известен като илюстратор, а на парижкият Салон през 1883 г. даже негова работа получава награда. В творбите си той използва различни техники и материали.

През 1888 г. семейството получава подарък от родителите на двойката, малка къща в близост до Стокхолм. [2]

През 1901 година семейството се премества в нея и идиличният живот в собствено имение, заобиколен от жена и осем деца, става източник на вдъхновение за художника. В албумите си „Наш дом“ („Спадърфет, нашето крайградско имение“) Ларсон рисува живота на семейството си, в ежедневие и празници. Тези творби са израз на вътрешния свят на художника и негов творчески маниер. Ларсон се изразява с локални цветове и тънък черен контур, с много детайли на рисунъка. Албумите на Ларсон са израз на неговата концепция за живота. Акварелите му са събрани в серии, които се издават във вид на книги.

  • Моето семейство“, 1895;
  • Дом“, 1899;
  • Ларсонови“, 1902;
  • Моята малка ферма“, 1906;
  • Слънчев дом“, 1910, и др.

Лайфстайла избран от съпрузите се следи от всички – при избор на дрехи, храна, водене на домакинството и в оформлението на дома.

Ларсон умира на 22 януари 1919 г. в Сундборн, близо до Фалун. [2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карл Ларссон и его скандинавский интерьер Архив на оригинала от 2010-11-08 в Wayback Machine., scandistyle.ru, посетен на 18 октомври 2016 г.
  2. а б Ларсон Карл, knowledge.su, посетен на 18 октомври 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ларссон, Карл Улоф“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​