Карлос Валдерама

Карлос Валдерама
	Карлос Валдерама
Лична информация
Прякор	Ел Пибе (Хлапето)
Роден	Карлос Алберто Валдерама Паласио2 септември 1961 г. (62 г.) Санта Марта, Колумбия
Ръст	175 см
Пост	Полузащитник
Професионални отбори¹
Национален отбор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Карлос Валдерама в Общомедия

Карлос Алберто Валдерама Паласио (на испански: Carlos Alberto Valderrama Palacio) е бивш колумбийски футболист, роден на 2 септември 1961 г. в Санта Марта. Играл е на поста полузащитник и е считан от мнозина за най-добрия колумбийски футболист на всички времена. Два пъти е награждаван като Футболист № 1 на Южна Америка - през 1987 и 1993 г. Освен с точните си пасове и способността да играе еднакво добре и с двата крака, Валдерама е известен и с дългата си, руса къдрава коса. Със своите 111 мача за националния отбор на Колумбия той е рекордьор по този показател.^[1]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Валдерама започва да играе футбол на професионално ниво в първодивизионния Унион Магдалена през 1981 г. През 1984 г. преминава в един от грандовете - Мийонариос, където започва обещаващо, но във втората част на сезона губи добрата си форма и ръководството решава да го продаде на Депортиво Кали през 1985 г. С този отбор изиграва няколко много добри мача и всички в Колумбия започват да свързват с него надеждите си за добро представяне на националния отбор. На терена Валдерама се разбира прекрасно с Бернардо Редин, образувайки фамозното дуо Редин-Валдерама, благодарение на което дори феновете на противниковите отбори признават Депортиво Кали за най-атрактивно играещ отбор. Въпреки това отборът не успява да се пребори за титлата и през 1985 и 1986 г. финишира на второ място. Третото място на Колумбия на Копа Америка през 1987 г., избирането на Валдерама за футболист №1 на Южна Америка през същата година и добрата му игра в приятелски мач срещу Англия на Уембли привлича вниманието на редица европейски отбори и в крайна сметка колумбиецът преминава във френския Монпелие през 1988 г., а английската преса, впечатлена от показаното срещу Англия, нарича Монпелие „щастливци“.^[2] Началото в Монпелие обаче е трудно за Валдерама, който освен че пристига не в оптимална форма, не е свикнал и с по-твърдия европейски стил на игра.^[3] Той не успява да се пребори за титулярно място през първия си сезон във Франция, но това се променя с пристигането на полския треньор Хенрик Касперчак през 1989 г. Валдерама, заедно с Ерик Кантона, е с голяма заслуга за спечелването на Купата на Франция през 1990 г. и добрите игри на отбора в турнира за КНК. През 1991 г. Валдерама е закупен от испанския Реал Валядолид, където се събира с трима сънародници - Рене Игита, Леонел Алварес и треньора Франсиско Матурана. Валдерама обаче остава в Испания само половин сезон, защото отборът изпада във финансови затруднения и през 1992 г. се завръща в родината си, подписвайки с Индепендиенте Меделин. В Меделин той довършва втората част от сезона, след което преминава в Атлетико Хуниор, отбор с амбиции отново да се докосне до шампионската купа след над десетгодишна суша. За целта освен Валдерама се привлечени и други играчи с богат опит. Начинанието е успешно - Атлетико печели шампионата през 1993 и 1995 г. и освен това достига до полуфинал за Копа Либертадорес. След това Валдерама отива в САЩ в новосформираната Мейджър Лийг Сокър. Две години играе за Тампа Бей Мютини, където постига значителни успехи - извежда отбора до два финала в Източната конференция, печели наградата за най-полезен играч на първенството и в мача на звездите през 1996 г., и МЛС Съпортърс Къп (най-добър отбор в редовния сезон) през същата година, избран е в идеалния отбор на първенството през 1996 и 1997 г. През 1998 г. Валдерама извежда Маями Фюжън до плейофите, а в периода 1999 - 2001 г. отново дърпа конците в Тампа Бей Мютини. В последния си сезон той помага на Колорадо Рейпидс да достигне до плейофите. Тогава, освен че става най-възрастният играч, играл в МЛС, той добавя още няколко към своите асистенции в МЛС - общо 114, и е рекордьор по този показател, преди да бъде задминат от бившия си съотборник в Мютини Стийв Ралстън.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Валдерама дебютира за Колумбия през 1985 г. срещу Парагвай в плейоф за класиране на Световното първенство през 1986 г. - в първия мач, загубен с 3:0, той играе само последните десет минути, а в реванша, спечелен с 2:1, започва като титуляр. През 1987 г. Колумбия, заедно с Чили, са приятната изненада на Копа Америка, достигайки съответно до третото и второто място. Колумбия е на крачка от финала, но губи от Чили след продължения. Валдерама обаче е звездата на турнира с пет асистенции и един гол в четири мача. В квалификациите за Световното първенство през 1990 г. Валдерама е капитан на Колумбия и отборът успява да се класира на такъв форум за първи път от 28 години. Там за първи път в историята си Колумбия стига до мач от директните елиминации, но отпада от Камерун след продължения. Валдерама отново е на висота с две асистенции и гол при общо четирите гола за отбора на турнира. На световните първенства през 1994 и 1998 г. Колумбия постига само по една победа в груповата фаза и отпада рано, а Валдерама е титуляр във всичките мачове.