Кераца Петрица
| Кераца Петрица | |
| българска болярка | |
| Родена | |
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Шишман I |
| Съпруг | Срацимир |
| Деца | Иван Александър Елена Българска Иван Комнин Теодора |
Кераца Петрица е българска болярка, съпруга на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
По отношение на родословието ѝ доц. Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение. Според неговото изследване Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благороднически византийски фамилии – тази на Синадините, сродени с династията на Комнините[1]. Тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според учения царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се допуска, че е с неизвестен произход[2]
| Шишман I | ||||||||||||||||
| Кераца Петрица | ||||||||||||||||
| Севатократор Петър | ||||||||||||||||
| неизвестна по име дъщеря | ||||||||||||||||
| Иван Асен I | ||||||||||||||||
| Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Елена | ||||||||||||||||
| Ана-Теодора | ||||||||||||||||
| Теодор Комнин | ||||||||||||||||
| Ирина Комнина | ||||||||||||||||
| Мария Патралифена | ||||||||||||||||
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
Кераца-Петрица е омъжена за деспот Срацимир, от когото има пет деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през XIV век:
- Иван Александър (* нач. на XIV век, † 17 февруари 1371, Търново), български цар (1331 – 1371).
- Елена Българска (* XIV век, † 7 ноември 1374), кралица и първа царица на Сръбското царство – съпруга на цар Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V
- Иван Комнин († пр. 12 май 1363), феодал в Душановото царство, деспот на Валона (ок. 1345 – 1363), като сръбски васал и след 1355 г. като автономен княз, управлява по времето на Стефан Душан областта Кутмичевица около Валона, Канина и Белград в днешна Южна Албания.
- Михаил, бъдещ деспот на Крън
- Теодора (* 1334/36).
Резиденция[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската Крънска крепост, център на владенията ѝ. Изповядвала е Католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до нея от 13 юли 1337 г.[3], в което той ѝ благодари, че се е обърнала към Католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae[1]. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“[4]. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция[5].
Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на Православието, тъй като паметта на „...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана...“[6] е почетена в Бориловия синодик.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
- ↑ Николов-Зиков 2012, с. 14 – 32.
- ↑ Пурковић 1975.
- ↑ Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. Пурковић 1975.. Виж също: Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
- ↑ Павлов 2006.
- ↑ Цитат по: Павлов 2006.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Николов-Зиков, Петър. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. София, 2012. с. 14 – 32.
- Николов-Зиков, Петър. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история // Родознания/Genealogia 1 – 2. 2013. ISSN 0861-9573. с. 53 – 67. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 2017-03-06.
- Павлов, Пламен. Търновските царици. Велико Търново, ДАР-РХ, 2006.
- Пурковић, Mиодраг Ал. Јелена, жена цара Душана. Издање Српске православне епархије за западну Европу. Дюселдорф, Штампарија „ОСТРОГ", 1975. с. 26. Посетен на 6 март 2017. (на сръбски)
