Керван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Керван в Сахара, XIX век
Релефно изображение на керван в Пекин

Керван (на френски: caravane, от на персийски: كاروان‎, кар(е)ван, вероятно от кюрдски, kar, мисия и van, хора или на санскрит karabhah – млада камила или слон) представлява група пътешестващи хора с цел търговия, поклонничество или други цели. Групата е съставена от хора и техните животни с цел съвместен преход в сурови и опасни местности. Животните, използвани за преход на керваните, са камили, магарета, коне, мулета и катъри.[1]

С времето керваните отмират, като практика, но продължават да се ползват на някои места и до XX-XXI век.

В популярните представи керванът представлява дълга върволица натоварени животни, придвижващи се в пустините и степите на Средна Азия, Близкия изток и Сахара. В тези райони на света това дълго време е основно средство за транспорт, търговия и комуникации. Керванът обикновено се оглавява от предводител и разполага с въоръжена охрана.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният маршрут, при който са използвани кервани, е Пътят на коприната, осигуряващ търговски коридор между Китай и Близкия изток.

През България също са преминавали кервани, което се потвърждава и от топонимът на селището Камилски дол (на турски: deve, камила, а името му - Деве дере) в Източните Родопи, намиращ се в пряка връзка с преминаващите камилски кервани от Цариград до Ортаккьой (сега - Ивайловград).

През 80-те години на 20. век, по време на войната в Афганистан, са използвани кервани от муджахидините за пренос на оръжия и боеприпаси през границата с Пакистан. Също така в Югоизточна Азия с кервани се пренасят в някои случаи наркотици.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]