Кирил VII Константинополски
| Кирил VII Константинополски Κύριλλος Ζ΄ Κωνσταντινουπόλεως | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1775 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Кирил VII Константинополски в Общомедия | |
Кирил VII Константинополски (на гръцки: Κύριλλος Ζ΄) е гръцки православен духовник.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1775 година в Одрин със светското име Константинос (Κωνσταντίνος). Митрополит Калиник Одрински (1780 - 1792) го ръкополага за дякон. Служи като втори дякон в Патриаршията. През май 1831 година става еноски митрополит. През март 1847 година е преместен като амасийски митрополит. На 21 септември (3 октомври) 1855 година е избран за вселенски патриарх.[1]
По време на патриархата му е свикано събрание на представителите на епархиите, за съставяне и ратифициране на така наречения Общ канон[2] за управлението на Константинополската църква в съответствие със султанския Хатихумаюн от 1856 година. Новиете правила предизмикват недоволство и в 1859 година патриарх Кирил подава оставка, която обаче не е приета от Портата, за да могат да завършат заседанията на Временния специален съвет.
По времето на Кирил набира сили българското църковно движение и Кирил се опитва да успокои българите с няколко ръкополагания на българи за епископи, като това на Иларион Макариополски в 1858 година, а в 1859 година е създадена българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. Отстъпките са силно закъснели и на 3 април 1860 година по време на така наречената Великденска акция българската община официално се отделя от Патриаршията.[3] Заради провала си по българския въпрос патриарх Кирил подава оставка на 1 (13) юли 1860 година.[1]
Умира на Халки на 13 март 1872 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Κύριλλος ο Ζ΄. (1775-1872) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 16 октомври 2020 г.
- ↑ Κύριλλος Ζʹ // Οικουμενικό Πατριαρχείο. Посетен на 16 октомври 2020 г.
- ↑ К истории восстановления автокефалии Болгарской Церкви в ХIХ веке. Часть 1 // Православие.ru. Посетен на 16 октомври 2020 г.
| Григорий | → | еноски митрополит (май 1831 – март 1847) |
→ | Софроний |
| Калиник | → | амасийски митрополит (март 1847 – 21 септември 1855) |
→ | Софроний |
| Антим VI | → | вселенски патриарх (21 септември 1855 – 1 юли 1860) |
→ | Йоаким II |
