Книга за исландците
| Книга за исландците | |
 | |
| Автор | Ари Торгилсон |
|---|---|
| Първо издание |  Исландия |
| Оригинален език | исландски |
| Вид | историческо съчинение |
| Книга за исландците в Общомедия | |
Книга за исландците (на старонорвежки: Íslendingabók) е най-старото от известните исторически съчинения за историята на Исландия. Произведението е създадено ок. 1125 г. от исландския хронист Ари Торгилсон. При написването на творбата Ари е ползвал скалдическите поеми и сведения на очевидци на някои от описваните събития. Разглежданите събития в сагата обхващат периода от момента на заселването на Исландия от норвежката аристокрация до 1118 г. Имало е два варианта на „Книга за исландците“ – в първия и съответно по-ранен Ари Торгилсон е бил включил генеалогични списъци на заселниците и биографиите на норвежките крале докато в по-късния вариант ги премахва. Следва да се отбележи, че „Книга за исландците“ е първият писмен труд написан на исландски език, което е забележително от гледна точка на факта, че в тази епоха по правило подобни съчинения било прието да се пишат на латински.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
„Книга за исландците“ се състои от десет глави, пет от които разказват за откриването и заселването на страната, за първите закони и за свикването на Алтинга (исландския парламент) през 930 г. Първите заселници са норвежки аристократи, несъгласни с политиката на Харал Прекраснокосия, който се заел да обединява Норвегия. При акостирането си в Исландия те намират страна покрита с гъсти гори „от брега до планините“. Първите закони също са донесени от Норвегия, а Алтингът се провежда в местността Тингветлир и най-често протича под открито небе като привлича огромно множество хора.
В шеста глава се разказва за откриването на Гренландия през 986 г. Най-дългата седма глава е посветена на приемането на християнството от исландците през 1000 г. В глава девета се описват събитията от 11 в. и дейността на чуждестранните мисионери, главно норвежци и англо-саксонци. В девета и десета глави се прави обзор на събитията между 1056 и 1118 г., във времената на епископ Ислейвур и неговия син Гисур.