Княжество Лайнинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Княжество Лайнинген
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Официален език
Форма на управление
Княжество Лайнинген в Общомедия

Княжество Лайнинген (на немски: Fürstentum Leiningen) е германско княжество, управлявано от князете от рода Лайнинген, което съществува от 1803 до 1806 г. върху голяма част от територията на днешен Баден-Вюртемберг и части от днешна Бавария в Германия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Княжеството възниква през 1803 г. в процеса на секуларизация в Свещената Римска империя като наследствено владение на князете Лайнинген, на които е дадено като компенсация за анексираните от Франция владения на княжеския род Лайнинген, намиращи се по западния бряг на Рейн – главно Дагсбург, Харденбург и Дюркхайм. Основното ядро от земите на новото княжество формираат секуларизираните през 1803 г. владения на бенедектинското абатство Аморбах.[1]

Владетелските резиденции на Лайнинген са последователно манастирът Аморбах, дворецът Валдлайнинген, а от 1836 г. и дворецът Хоенбург (до Ленгрис, построен 1712 – 1718).

Новото княжество има площ от 1600 km² и 90 000 жители. През 1806 г. по-голяма част от земите на княжеството са присъединени към Княжество Баден, а остатъците към Бавария и Хесен.[2] До Революцията от 1848 – 1849 г. князете на Лайнинген запазват своите съдебни прерогативи и голяма част от собствеността си, която днес е съставена най-вече от гори.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Князе на Лайнинген[редактиране | редактиране на кода]

Глави на рода Лайнинген след края на монархията[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scheele, Godfrey, Scheele, Margaret. The Prince Consort: Man of Many Facets : the World and the Age of Prince Albert. Oresko Books, 1977. ISBN 9780846703228. с. 23.
  2. Wilson, Peter H. Heart of Europe: A History of the Holy Roman Empire. Harvard University Press, 2016-02-29. ISBN 9780674058095. с. 663.
  • Eva Kell: Das Fürstentum Leiningen. Umbruchserfahrungen einer Adelsherrschaft zur Zeit der Französischen Revolution, Kaiserslautern 1993.
  • Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen: Studien zur leiningischen Genealogie und Territorialgeschichte bis zur Teilung von 1317/18, J. Thorbecke Verlag, 1982
  • Sandra Schwab: Die Entschädigung des Hauses Leiningen durch den Reichsdeputationshauptschluß von 1803, Studienarbeit, GRIN Verlag für akademische Texte, Books on Demand (BoD), Norderstedt 2007
  • Laurenz Hannibal Fischer: Die Verwaltungsverhältnisse des fürstlichen Hauses Leiningen, Amorbach 1828,

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]