Константин Ласкарис
| Константин Ласкарис | |
| никейски император | |
| Роден |
1170 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 13 април 1204 |
| Предшественик | Алексий V Дука Мурзуфул |
| Наследник | Теодор I Ласкарис |
| Семейство | |
| Род | Ласкариди |
| Братя/сестри | Теодор I Ласкарис Алексий Ласкарис |
Константин (XI) Ласкарис (на гръцки: Κωνσταντίνος Λάσκαρης) е византийски император, управлявал за един ден през 1204. Доколкото Константин не е бил официално коронован, мнозина историци не го причисляват към византийските императори. В някои по-стари източници той фигурира като Константин XI Ласкарис, докато Константин XI Драгаш е считан за Константин XII[1][2].
Избор[редактиране | редактиране на кода]
След като рицарите от четвъртия кръстоносен поход достигат до Константинопол на 12 април 1204 и го обсаждат, голяма част от жителите, както и това, което е останало от Варяжката гвардия се събират в църквата Света София, за да изберат нов император след като Алексий V избягва от града[3]. Двамата кандидати представят себе си – Константин Ласкарис и Константин Дука (вероятно сина на Йоан Ангел Дука и по този начин първия братовчед на Исаак II Ангел и Алексий III Ангел[4]). И двамата представят своите идеи, защо да са императори, но хората не могат да изберат между тях, тъй като и двамата са млади и са доказали военните си умения. Възможно е да е имало избор и Ласкарис да е избран от останките от армията за следващ император.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Ласкарис отказва да приеме императорската мантия (държи я в ръцете си, но без да я сложи върху себе си); придружен от патриарха на Константинопол Йоан X до центъра на града, той подтиква насъбралия се народ да се съпротивлява на латинците с всички сили. Обаче, тълпата не била склонна да рискува живота с в такъв едностранен конфликт и той се обърнал към варягите и поискал тяхната подкрепа. Варягите се съгласяват и той потегля заедно с тях, за да окажат последна съпротива на рицарите. Обаче варягите предават Константин в последния момент и той бързо напуска Константинопол в ранните часове на 13 април 1204 г.[3]. Присъединява се към брат си Теодор I Ласкарис в Никея. На 19 март 1205 край крепостта Адрамит се срещат армиите на Хенрих Фландърски и тази на Константин Ласкарис, който губи битката. Нищо повече не се чува за Константин Ласкарис след тази битка.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Encyclopædia Britannica online: Constantine Lascaris
- ↑ Encyclopædia Britannica online: Constantine XI Palaeologus
- ↑ а б Harry J. Magoulias, 'O city of Byzantium: annals of Niketas Choniatēs', Wayne State University Press, 1984, pg 314
- ↑ Donald E. Queller, Thomas F. Madden, Alfred J. Andrea, 'Fourth Crusade: The Conquest of Constantinople', University of Pennsylvania Press, 1999, pg 189
| Алексий V Дука Мурзуфул | → | Византийски император (13 април – 1204) | → | Михаил VIII Палеолог |
| … | → | Никейски император (1204 – 1205?) | → | Теодор I Ласкарис |