Косвен данък

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Косвеният данък е данък върху продажбите, потреблението, консумацията. Той е косвен, тоест се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът.

Продавачът го внася в бюджета, но в действителност се плаща от купувача (крайния потребител), тъй като е включен в цената на стоките и услугите. Той до голяма степен определя равнището на цените.

Понижаването на косвените данъци означава нарастване на предлагането и съответно при неизменно съвкупно търсене - потискане на инфлацията. При същото базово условие, повишаването на косвените данъци може да доведе до ускоряване растежа на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта (Вижте също Търсене и предлагане).

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Категории[редактиране | редактиране на кода]

  • еднофазен данък – начислява се еднократно, напр. акциз;
  • многофазен данък – всяка сделка/доставка от производството до крайното потребление се облага, напр. ДДС; в крайна сметка размерът на данъка е колкото при едно облагане (некумулативен) поради системата от данъчни кредити.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]