Красимир Борисов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Красимир Борисов
Лична информация
Роден
Красимир Борисов Георгиев
8 април 1950 (71 г.)
ПостПолузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1968 – 1969
1969 – 1971
1971 – 1974
1974 – 1981
1981 – 1984
Локомотив (София)
Академик (София)
Локомотив (София)
Левски (София)
Омония
5
24
79
118
(0)
(0)
(9)
(19)
(–)
Национален отбор
1973 – 1979 България19(2)
Треньор
1989 – 1996
1997 – 1998
2005 – 2008
2009
България (помощник)
ЦСКА (София) (помощник)
България до 21
Академик (София)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Красимир Борисов в Общомедия

Красимир Борисов Георгиев (роден на 8 април 1950 г.) е български футболист, полузащитник и треньор по футбол. По време на състезателната си кариера записва 226 мача с 28 гола в „А“ група за Локомотив (София), Академик (София) и Левски (София).

Между 1973 г. и 1979 г. изиграва 19 мача и бележи 2 гола за националния отбор на България. Участник на Световното първенство през 1974 в Германия.

Помощник-треньор на България на Световното първенство през 1994 в САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Борисов дебютира в „А“ група с екипа на Локомотив (София) през сезон 1968/69. След това преминава в Академик (София), където играе два сезона.

През 1971 г. се завръща в Локомотив (София) и се утвърждава в основния състав на „железничарите“. На 26 септември 1973 г. дебютира за националния отбор в световна квалификация срещу Северна Ирландия, играна на стадион Хилзбъро в Шефилд.[1] Месеци по-късно е включен в състава от 22-ма играчи на България за Световното първенство през 1974 в Германия, където играе в един мач – при загубата с 1:4 от Нидерландия.

След края на световното първенство Борисов преминава в Левски (София). С клуба става два пъти шампион на България и три пъти печели националната купа. За Левски изиграва общо 161 мача и бележи 24 гола – 118 мача с 19 гола в „А“ група, 23 мача с 5 гола за купата, както и 20 мача в евротурнирите.

През 1981 г. Борисов преминава в кипърския Омония Никозия. Става 3-кратен шампион на Кипърска първа дивизия и двукратен носител на Купата на Кипър. Приключва кариерата си на 34-годишна възраст през 1984 г.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1989 г. и 1996 г. Борисов е помощник-треньор на националния отбор на България. Първо помага на Иван Вуцов, а впоследствие и на Димитър Пенев. Като асистент в щаба на тима е бронзов медалист от Световното първенство през 1994 в САЩ. След това е част от отбора и на Евро'1996 в Англия.

В периода 2005 – 2008 е старши треньор на юношеския национален отбор на България. От юни 2009 г. до септември 2009 г. е старши треньор на Академик (София).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)
Омония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]