Крум Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крум Василев
български политик
Крум Василев Начев
Крум Василев Начев

Роден
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Крум Василев Начев е български политик, общественик и журналист, партиен деец от БКП, член на нейния Централен комитет (1971 – 1990), партизанин в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, заслужил деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1925 година в град Шумен. През 1942 г. става член на РМС, като последователно е секретар на неговия Градски и Околийски комитет в родния си град, а после и организационен и първи секретар на Областния комитет на РМС във Варна.

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война на първо време като ятак, а от началото на април 1944 г. е партизанин в Партизански отряд „Август Попов“ към Шуменско–Преславския отряд. Същата година става член на Българската комунистическа партия.

След събитията от 9 септември 1944 г. завършва специалност философия в Софийския университет и специализира във Висшата партийна школа.

Между 1950-а до 1959-а е главен политически сътрудник на Вълко Червенков, придружавайки го на множество държавния посещения като първата българска делегация в Китайската народна република и подписването на Варшавския договор през 1955-а. В следващите години последователно изпълнява длъжностите зам.-главен и главен редактор на в. „Народна култура“ (1965 – 1966), зам.-председател на Съюза на българските журналисти. В този период е член на ЦК на СНМ.

На конгреса през 1966-а става кандидат-член, а на X конгрес е избран и за пълноправен член на ЦК на БКП (1971 – 1990). Заема редица висши постове в държавната и партийна номенкалтура като генерален директор на Българското радио и Българската телевизия, завеждащ отделите „Изкуство и култура“ (1966 – 1968) и „Пропаганда и агитация“ (1968 – 1972) на ЦК на БКП, председател на Комитета за печата при Министерския съвет (1972 – 1981), председател на Коор­динацион­ния съвет по зад­г­ранична пропаганда при ЦК на БКП (1981 – 1990).[1]

Многократно избиран за народен представител четири последователни мандата (1971 – 1990) – в Шесто, Седмо, Осмо и Девето народно събрание.

След пенсионирането си остава активен ляв общественик и се занимава с публицистика. Автор на множество книги и публикации, за някои от които е удостоен с престижни награди. Деен член на Българската социалистическа партия и на Управител­ния съвет на Бъл­гар­с­кия антифашис­тки съюз.

Крум Василев умира на 10 октомври 2020 г. на 95-годишна възраст в дома си в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какво видяхме в Китай“ (1958)
  • „Не на неистините“ (2010; ISBN 978-954-8850-85-8)
  • „Вълко Червенков. През погледа на негови съвременници“ (2010; ISBN 978-954-07-3157-5)
  • „Невъзможни разговори“ (2015; ISBN 978-954-09-0926-4)
  • „Да на истината“ (2016; ISBN 978-954-09-1067-3)
  • „Земни разкази“ (2017; ISBN 978-954-09-1162-5)
  • „По петите на истината“ (2019; ISBN 978-954-09-1342-1)
  • „Куршумът, който ме пожали“ (2020; ISBN 978-954-09-1409-1)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 251.