Куарто (крайцер скаут, 1911)
| „Куарто“ Quarto | |
 | |
| Флаг |  Италия |
|---|---|
| Клас и тип | Крайцер скаут |
| Следващ тип | Крайцери скаути тип „Нино Биксио“ |
| Предшестващ тип | „Либия“ |
| Производител | Arsenale di Venezia Венеция, Италия. |
| Служба | |
| Заложен | 14 ноември 1909 г. |
| Спуснат на вода | 19 август 1911 г. |
| Влиза в строй | 31 март 1913 г. |
| Потънал | потопен като кораб-мишена през ноември 1940 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 3323 t (нормална); 3323 t (пълна) |
| Дължина | 131,6 m |
| Дължина между перпендикулярите | 126,0 m |
| Ширина | 12,8 m |
| Газене | 4,1 m |
| Броня | на палубата: 38 mm; на бойната рубка: 100 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 10 водотръбни котли Blechynden |
| Мощност | 25 000 к.с. (18,6 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 28 възела (52 km/h) |
| Далечина на плаване | 2300 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 800 t въглища и петрол |
| Екипаж | 247 души |
| Кръстен в чест на: | едноименните град и община Куарто |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x1 120 mm; 6x1 76 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 2x1 450 mm ТА; 200 морски мини |
| „Куарто“ в Общомедия | |
Куарто (на италиански: Quarto) е бронепалубен крайцер на Кралските военноморски сили на Италия от началото на 20 век. Построен в единствен екземпляр. Това в първия италиански крайцер, който се задвижва с парни турбини, което носи скорост от над 28 възела и спомага за изпълняването на основната роля за която е създаден – разузнавач за основните сили на флота.
„Куарто“ е базиран в Бриндизи през Първата световна война и участва веднъж в бойни действия в атака на Австро-Унгарски транспорти в южната част на Адриатическо море, като при срещата му с австроунгарския крайцер „Хелголанд“ двата кораба се оттеглят без да си нанесат взаимно повреди. В началото на 1930-те години „Куарто“ служи в Източна Азия и оказва поддръжка на италианската армия във Втората италианско-етиопска война, 1936 г. Следващите години е флагман на италианските сили, които участват в патрулните операции на неинтервентите, по време на гражданската война в Испания, атакуван е от Републикански бомбардировачи, но не получава повреди. Изключен е от състава на флота през януари 1939 г. и се използва като кораб-мишена за тестове с човешко торпедо и моторници-бомби, потъва след тест на моторница-бомба през ноември 1940 г., която макар и с намален заряд причинява на кораба такива поражения, че той бързо потъва.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
„Куарто“ е проектиран от капитан 3-ти ранг Джулио Труконе за служба като крайцер скаут на Италианския флот. Като такъв е първият крайцер на флота, който е задвижван от парни турбини. Има две мачти, разположени при предния и задния команден пост. Основната защита на крайцера е бронирана палуба и броня на бойната рубка. Парните турбини са четири на брой, модел Парсънс, всяка от които задвижва отделен вал и гребен винт, и са захранвани от пара с осем работещи на петрол, както и два комбинирани (на петрол и въглища) парни котли. Котлите са разположени в три котелни отделения между разположените в средата на крайцера три комина[1].
Основното въоръжение на кораба са шест единично монтирани скорострелни 120 mm оръдия, с дължина на ствола 50 калибра. Две от тях са монтирани успоредно на бака, две се намират на главната палуба, пред задната рубка, а последните две след нея на горната палуба, като лявото от тях е изместено назад[2]. Оръдията са произведени от фирмата Armstrong Whitworth (Армстронг)[3]. Спомагателната артилерия е представена от шест 76 mm, 50 калиброви оръдия[4][5]. Минното въоръжение се състои от два 450 mm надводни торпедни апарата, които скоро след влизането в строй на крайцера са заменени с един сдвоен апарат. Освен това „Куарто“ е проектиран да носи и 200 морски мини[6].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936 – 1939. New York, Penguin Books, 2006. ISBN 014303765X.
- Friedman, Norman. Naval Weapons of World War I. Annapolis, Naval Institute Press, 2011. ISBN 978-1-84832-100-7.
- Conway's All the World's Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, Naval Institute Press, 1980. ISBN 0-87021-913-8.
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-907-3.
- Greene, Jack, Massignani, Alessandro. The Black Prince and the Sea Devils: The Story of Valerio Borghese and the Elite Units of the Decima MAS. Cambridge MA, Da Capo Press, 2004. ISBN 0-306-81311-4.
- Halpern, Paul G. A Naval History of World War I. Annapolis, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-352-4.
- Halpern, Paul. The Battle of the Otranto Straits: Controlling the Gateway to the Adriatic in World War I. Bloomington IN, Indiana University Press, 2004. ISBN 0-253-11019-X.
- Marinelli, Maurizio, Andornino, Giovanni. Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions. New York, Palgrave Macmillan, 2013. ISBN 9781137290939.
- Mortimer, Gavin. The Daring Dozen: 12 Special Forces Legends of World War II. Oxford, Osprey Publishing, 2012. ISBN 9781780964553.
- O'Hara, Vincent, Dickson, David, Worth, Richard. To Crown the Waves: The Great Navies of the First World War. Annapolis MD, Naval Institute Press, 2013. ISBN 978-1-61251-082-8.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- QUARTO scout cruiser (1913) ((en))
- Фотографии на кораба ((it))
В Общомедия има медийни файлове относно Куарто (крайцер скаут, 1911)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Italian cruiser Quarto в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |