Курска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Курск.
Курска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Курска област на картата на РусияКурска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКурск
Площ29 997 km²
Население1 116 021 души (2018)
37,2 души/km²
Адм. центърКурск
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторАлександър Михайлов
МПС код46
Официален сайтrkursk.ru
Курска област в Общомедия
Изменение на територията на Курска област от 1934 до 1954 г.

Курска област е субект на Руската Федерация, попадаща в Централния федерален окръг[1]. Площ 29 997 km2 (94-то място по големина в Руската Федерация, 0,18% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 116 021 души (47-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Курск. Разстояние от Москва до Курск 536 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1095 г. град Курск за първи път се споменава в древните летописи. През ХІІІ в. градът е напълно унищожен от нашествието на татарите и възниква отново през 1586 г. като военно-отбранителен пункт. За първи път през 1152 г. в древните летописи се споменава и град Рилск, като има непотвърдени сведения, че градът е съществувал и по-рано от Х век. През 1650 г. като военно-отбранителен пункт възниква крепостта Обоян, която от 1779 г. е призната за град Обоян. През 1664 г. за град е признато селището Суджа, а през 1779 г. селищата: Лгов, Шчигри, Дмитриев и Фатеж. От XVII век южната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни 1934 г. са образувани Курска област и Воронежка област от бившата Централночерноземна област. На 17 септември 1934 г. Курска област се разделя на две части – на юг Курска област, а на север Орловска област. На 6 януари 1954 г. Курска област отново се дели на две части – на север остава Курска област, а на юг се образува Белгородска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Курска област се намира в югозападната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На северозапад граничи с Брянска област, на север – с Орловска област, на североизток – с Липецка област, на изток – с Воронежка област, на югоизток – с Белгородска област и на югозапад и запад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 29 997 km2 (94-то място по големина в Руската Федерация, 0,18% от нейната територия).[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, по югозападните склонове на Средноруското възвишение, в лесостепната зона. В най-високите централни части (височина до 275 m) са разположени Фатежко-Лговските, Обоянските и Тимско-Щигровските (вододела между водосборните басейни на Днепър и Дон) височини. Релефът ѝ е ерозионен, силно разчленен от оврази и суходолия, като най-гъста е мрежата от оврази на север, а също и покрай десните брегове на реките Сейм, Свапа и Псьол.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -7,7 °C на запад (село Тьоткино) до -9,4 °C на север (сгт Понири), средна юлска от 18,8 °C на север до 19,4 °C на запад. Годишната сума на валежите варира от 550 – 600 mm на югозапад, до 480 – 500 mm на изток и югоизток, като около 70% от тях падат през периода от април до октомври, през лятото често като порои. През пролетта често духат сухи източни и югоизточни ветрове. Вегетационния период (минимални денонощни температури 5 °C) продължава от 182 – 188 дни на север до 187 – 193 дни на юг.[2]

В областта има около 900 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 7,6 хил. km. Те принадлежат към водосборните басейни на две големи реки – Днепър (78% от територията на областта) и Дон (22%, източната част). Към басейна на Днепър принадлежат реките Сейм (526 km в пределите на областта, ляв приток на Десна, която е ляв приток на Днепър) с притоците си Свапа, Тускар, Реут, Рат и др. и горното течение на Псьол (ляв приток на Днепър), а към басейна на Дон – реките Оскол (най-горното течение, ляв приток на Северски Донец, която е десен приток на Дон). Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

В Курска област има около 1800 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 205 km2 и те са предимно крайречни езера – старици. Най-голямото езеро в областта е езерото Макове с площ едва 1,31 km2, а всички останали са много по-малки. Изкуствените водоеми са значително по-големи от естествените. Най-големи са: Староосколското водохранилище на река Оскол, разположено на границата с Белгородска област, Курското и Курчатовското водохранилища на река Сейм.[3]

Курска област е разположена в лесостепната зона. Най-разпространени са различните разновидности на черноземните почви, а на северозапад – сивите горски почви. Около 69% от територията на областта са обработваеми земеделски земи, като естествената растителност се е съхранила само в някои защитени местности. Горите заемат около 8% от територията ѝ, като на северозапад залесеността достига 13 – 14%, а на изток 1 – 2%. По долините на реките, в пониженията и овразите преобладават широколистните гори от дъб, ясен, липа, клен, а иглолисти се срещат на отделни участъци по пясъчните тераси на по-големите реки. Животинският свят е беден.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 населението на областта наброява 1 116 021 души (47-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Гъстота на населението – 37,2 души/km2(2018 г.) (40,2 души/km2 – 2005 г.).

Националности Население в хиляди – 2002 година (Руски Архив на оригинала от 2011-10-10 в Wayback Machine.)
Руснаци 1184,0
Украинци 20,9
Арменци 5,9
Беларуси 2,9
Цигани 2,3
Азербайджанци 1,9
Татари 1,6
Молдовани 1,3
Турци 1,2
Грузинци 1,0

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Курска област се дели на 5 областни градски окръга, 28 муниципални района, 10 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Железногорск, Курск, Курчатов, Лгов и Шчигри) и 5 града с районно подчинение и 22 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Курска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Курск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Железногорск 112 100 671 гр. Железногорск 100 671 121
2. Курск 189 449 063 гр. Курск 449 063
3. Курчатов 65 38 776 гр. Курчатов 38 776 47
4. Лгов 38 19 176 гр. Лгов 19 176 85
5. Шчигри 21 15 540 гр. Шчигри 15 540 61
Муниципални райони
1. Беловски 951 15 491 слобода Белая 2598 115
2. Болшесолдатски 811 11 236 с. Болшое Солдатское 2681 78
3. Глушковски 851 19 503 сгт Глушково 4544 141 Тьоткино
4. Горшеченски 1396 16 018 сгт Горшечное 5497 128
5. Дмитриевски 1270 14 854 гр. Дмитриев 6619 159
6. Железногорски 991 15 890 гр. Железногорск 121 Магнитни
7. Золотухински 1158 21 751 сгт Золотухино 4579 45
8. Касторенски 1225 15 218 сгт Касторное 3458 151 Новокасторное, Олимски
9. Конишевски 1135 8744 сгт Конишевка 3478 108
10. Кореневски 872 16 163 сгт Коренево 5483 121
11. Курски 1657 57 692 гр. Курск
12. Курчатовски 621 18 759 гр. Курчатов 47 Иваново, им. Карла Либкнехта
13. Лговски 1030 12 003 гр. Лгов 85
14. Мантуровски 1017 12 414 с. Мантурово 2767 94
15. Медвенски 1080 16 432 сгт Медвенка 4393 36
16. Обоянски 1027 29 830 гр. Обоян 13 413 60
17. Октябърски 628 24 611 сгт Прямицино 5395 20
18. Понировски 673 10 969 сгт Понири 4737 76
19. Пристенски 1001 15 515 сгт Пристен 5122 78 Кировски
20. Рилски 1505 31 609 гр. Рилск 16 319 124
21. Советски 1201 17 004 сгт Кшенски 5540 126
22. Солнцевски 1052 13 733 сгт Солнцево 4069 55
23. Суджански 995 26 773 гр. Суджа 5738 105
24. Тимски 882 10 879 сгт Тим 3003 65
25. Фатежки 1282 18 220 гр. Фатеж 5999 45
26. Хомутовски 1195 9117 сгт Хомутовка 3579 214
27. Черемисински 813 9128 сгт Черемисиново 3382 88
28. Шчигровски 1265 10 111 гр. Шчигри 61
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Курской област“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдството е 70% от тази индустрия. Отглеждат ръж, пшеница, ечемик; и също фуражни, технически култури; картофи и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 2117[4] 1855,4[5] 1639,1 1363,4[5] 1197,6[6] 1355,3 1619,3[6]

Известни жители на Курска област[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Курска област (Курская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 16. Кръщение Господне - Лястовицови [Крещение Господне — Ласточковые]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2010. ISBN 978-5-85270-347-7. с. 751. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Курска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Курска област
  4. ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Курска_област&oldid=12149827“.