Лажани
| Лажани Лажани | |
| — село — | |
 | |
  Лажани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 594 m |
| Население | 1864 души (2002) |
| Пощенски код | 7507 |
| Лажани в Общомедия | |
Лажани (на македонска литературна норма: Лажани) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лажани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лаяни (Layani) е посочено като село със 113 домакинства и 175 жители мюсюлмани, 149 българи и 107 цигани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лажани е населявано от 120 жители българи християни, 320 българи мохамедани и 200 цигани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лежани е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 103 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Лажани има 180 турски къщи.[4]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лежани има 120 българи екзархисти.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лажани като българо-циганско село.[6]
Църквата „Свети Никола“ в Лажани е изградена в периода от 1987 до 1989 година и е осветена на 7 май 1989 година от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски.[7]
Според преброяването от 2002 година Лажани има 1864 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 278 |
| албанци | 108 |
| турци | 402 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1054 |
| други | 22 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лажани
Ипче Ахмедовски (1966 – 1994) – югославски музикант
- Свързани с Лажани
Георгий Попов, български учител, отваря училище в Лажани между 1872 и 1876[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Лажани // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 540.
| |||||||||||
