Лотус 72

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лотус 72
Картина
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Лотус
Дизайнер(и) Колин Чапман
Тони Руд
Маурис Филип
Шаси Алуминиев монокок
Двигател Форд Косуърт DFV V8
Трансмисия Лотус/Хевланд FG400 5-скоростна
Гуми Файърстоун (1970 – 72)
Гудиър (1973 – 75)
Тим Gold Leaf Team Lotus (1970 – 71)
John Player Team Lotus (1972 – 75)
Известни пилоти Йохен Ринт
Греъм Хил
Емерсон Фитипалди
Рони Петерсон
Джаки Икс
Дебют 1970 Голяма награда на Испания
Стартове 75
Победи 20
Титли при конструкторите 0
Титли при пилотите 2
Първи места на старта 17
Най-бързи обиколки 9

Лотус 72 е болид от Формула 1, конструиран от Колин Чапман и Маурис Филип с който отбора на Лотус участва през сезон 1970 до сезон 1975.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

72 бе поредната иновация дело на Колин Чапман, главният директор на Лотус. Болидът съдържа нови вътрешни спирачки, монтирани радиаторни кутии на двете страни на болида до кокпита и въздушна кутия монтирана на двигателя, над пилота. Самият дизайн бе вдъхновен от задвижвания с турбинов газ болид Лотус 56 и от Лотус 63, задвижван с 4 по 4, а формата бе направена за по-добра скорост. За сравнение със Лотус 49, 72 се оказа с 19 км/ч по-бърз използвайки същия двигател Косуърт както при 49.

Усилията на Чампан доведоха до най-успешния болид като структура изцяло във Формула 1, нещо което съперниците все още са назад в технологията. Макар да е най-успешния болид, естествено трябва да се споменят и слабите страни на 72. Сериозния проблем още в началото се оказа предното и задното окачване, повлияно от липса на увереност в системата „анти-дайв“ в предната част на болида и „анти-скуад“ в задната част при ускорение. Тези проблеми бяха оправени, чрез подобрения по окачването.

История[редактиране | редактиране на кода]

1970[редактиране | редактиране на кода]

Маркирайки дебюта си в 1970 Голяма награда на Испания на пистата Харама, Йохен Ринт донесе четири победи и три пол-позиции, докато съотборникът му Джон Майлс успя да регистрира само седмо и осмо място в Зандвоорт и в Клермон-Феран. Ринт бе сигурен шампион, преди да се случи нелепата смърт на австриеца по време на квалификацията за 1970 Голяма награда на Италия, карайки 72 без монтирани предни и задни крила. Смъртта на популярния пилот накара Майлс да се откаже от състезателна дейност, а на техните места дойдоха Емерсон Фитипалди и Райн Визел, които завършиха съответно 1-ви и трети в 1970 Голяма награда на САЩ, а с това гарантира посмъртно титлата на Ринт, след като главният му съперник от Ферари, Джаки Икс завърши втори в това състезание. Двукратния шампион Греъм Хил също пилотира 72 за частния отбор на Роб Уолкър, но без видими резултати.

1971[редактиране | редактиране на кода]

Тони Руд направи допълнителни модификации по болида за сезон 1971, но без важни резултати. И Фитипалди и Визел имаха сериозни трудности по болида което бе причината Лотус да не регистрира нито една победа. Все пак бразилеца записа две трети и едно второ място, докато шведа записа две четвърти места като най-добро класиране. Южно-африканецът Дейв Чарлтън замести Визел за 1971 Голяма награда на Великобритания, след като шведа имаше задачата да кара Лотус 56.

1972[редактиране | редактиране на кода]

Следващият сезон се оказа по-добър от предишния като Фитипалди постига пет победи, две втори и едно трето място, както и три пол-позиции. Неговите 61 точки не само донесоха титлата при пилотите за бразилеца, но и при конструкторите. Съотборникът му Дейв Уокър бе по-скоро разочорование, като нито той нито Райн Визел не влязоха в точките, което бе причината и двамата да бъдат освободени от отбора за следващия сезон за сметка на Рони Петерсон. Дейв Чарлтън записа четири участия за Скудерия Скрибанте, но без нито едно завършване. Сезон 1972, маркира за първи път болидите да бъдат спонсорирани от Джон Плеър Спешиълс.

1973[редактиране | редактиране на кода]

С въвеждането на нови правила относно структурата на болида за подобряване на сигурността на пилота, Лотус 72 отново бе модифициран до E вариант, с по-голямо шаси и ново задно крило, както и по-голяма въздушна кутия от 1973 ГП на Германия насам. Новият съотборник на Фитипалди, Рони Петерсон, показа истинските си умения, записвайки първата си победа в Пол Рикар, следвано от още три, докато бразилеца постигна само три. Емерсон не защитава титлата си, благодарение на няколко отпадания, които доведоха до трета световна титла за Джеки Стюарт. Все пак титлата при отборите остана притежание на Лотус благодарение на резултатите и на двамата пилоти.

1974[редактиране | редактиране на кода]

Петерсон се оказа водещия пилот на отбора, след като Фитипалди напусна в посока Макларън, което отвори място за белгиеца Джаки Икс. 72 трябваше да бъде заменен от Лотус 76, но лошите резултати накара Чампан отново да принуди двамата пилоти да карат 72Е, за остатъка от сезон 1974. Шведът записа три победи в Монако, Франция и Италия, докато Икс записа две трети места като най-добри. Въпреки че болидът е на около четири години, Лотус отново показа компететивност и завърши четвърти зад шампионите от Макларън, Ферари и Тирел.

1975[редактиране | редактиране на кода]

72 бе използван за шести пореден сезон, но повечето отбори са с изцяло нови болиди или всъщност почти при някои. Въпреки подобрения по окачването, Лотус не записа нито една победа, като Джаки Икс записа второ място като най-добър в 1975 Голяма награда на Испания, което бе прекъснато от тежката катастрофа на германеца Ролф Щомелен. Отборът завърши на седмо място с девет точки, което се оказа най-слабия за тях, което принуди 72 да бъде пенсиониран, официално да бъде заместен от нашественика си Лотус 77 за сезон 1976.


Класиране във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Шаси Отбор Двигател Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Точки WCC
1970 72
72B
72C
Gold Leaf Team Lotus Форд Косуърт DFV Ф RSA ESP MON BEL NED FRA GBR GER AUT ITA CAN USA MEX 59 1-ви[a]
Йохен Ринт Ret 1 1 1 1 Ret DNS
Джон Майлс DNQ Ret 7 8 Ret Ret Ret DNS
Емерсон Фитипалди DNS 1 Ret
Райн Визел 3 NC
Brooke Bond Oxo Racing Греъм Хил DNS NC Ret Ret
World Wide Racing Испания Алекс Соле-Руа DNQ
1971 72C
72D
Gold Leaf Team Lotus Форд Косуърт DFV Ф RSA ESP MON NED FRA GBR GER AUT ITA CAN USA 21 5-и
Емерсон Фитипалди Ret Ret 5 3 3 Ret 2 7 NC
Райн Визел 4 NC Ret DSQ 6 8 4 5 Ret
Република Южна Африка Дейв Чарлтън Ret
1972 72D John Player Team Lotus Форд Косуърт DFV Ф ARG RSA ESP MON BEL FRA GBR GER AUT ITA CAN USA 61 1-ви
Емерсон Фитипалди Ret 2 1 3 1 2 1 Ret 1 1 11 Ret
Дейв Уокър DSQ 10 9 14 14 18 Ret Ret Ret Ret
Райн Визел Ret 10
Scuderia Scribante Република Южна Африка Дейв Чарлтън Ret DNQ Ret Ret
1973 72D
72E
John Player Team Lotus Форд Косуърт DFV Г ARG BRA RSA ESP BEL MON SWE FRA GBR NED GER AUT ITA CAN USA 92 (96) 1-ви
Емерсон Фитипалди 1 1 3 1 3 2 12 Ret Ret Ret 6 Ret 2 2 6
Рони Петерсон Ret Ret 11 Ret Ret 3 2 1 2 11 Ret 1 1 Ret 1
Scuderia Scribante Република Южна Африка Дейв Чарлтън Ret
1974 72E John Player Team Lotus Форд Косуърт DFV Г ARG BRA RSA ESP BEL MON SWE NED FRA GBR GER AUT ITA CAN USA 42 4-ти[b]
Рони Петерсон 13 6 1 Ret 8 1 10 Ret 1 3 Ret
Джаки Икс Ret 3 Ret Ret 11 5 3 5 13 Ret
Team Gunston Ф Република Южна Африка Пади Драйвър Ret
Република Южна Африка Иън Шектър 13
1975 72E
72F
John Player Team Lotus Форд Косуърт DFV Г ARG BRA RSA ESP MON BEL SWE NED FRA GBR GER AUT ITA USA 9 7-и
Рони Петерсон Ret 15 10 Ret 4 Ret 9 15 10 Ret Ret 5 Ret 5
Джаки Икс 8 9 12 2 8 Ret 15 Ret Ret
Джим Крауфорд Ret 13
Брайън Хентън 16 DNS NC
Джон Уотсън Ret
Team Gunston Република Южна Африка Гай Тънмър 11
Република Южна Африка Еди Кейзан 13

[a] Включва 14 точки постигнати с Лотус 49.

[b] Включва 3 точки постигнати с Лотус 76.