Лотус 78

**Лотус 78**
Картина
Категория	Формула 1 едноместен
Конструктор	Лотус
Дизайнер	Колин Чапман; Тони Руд; Питър Райт; Мартин Огилви
Шаси	Алуминиев монокок
Двигател	Форд Косуърт DFV V8
Трансмисия	Хевланд FG400 5-скоростна наръчна
Гуми	Гудиър
Тим	John Player Team Lotus
Пилоти	5. Марио Андрети; 6. Гунар Нилсон; 6. Рони Петерсон; 25. Хектор Ребак
Дебют	1977 Голяма награда на Аржентина
Стартове	33
Победи	7
Титли при конструкторите	1 (1978)
Титли при пилотите	1 (Марио Андрети, 1978)
Първи места на старта	7
Най-бързи обиколки	9

Лотус 78 е болид от Формула 1, който е използван през сезоните 1977 и 1978. Той е конструиран от дизайнерите Колин Чапман, Питър Райт, Тони Руд и Мартин Огилви, и ставайки първия граунд-ефект болид в историята на Формула 1.

Конструкция и история[редактиране | редактиране на кода]

Лотус 78 е копие на успешния Лотус 72 като и двата болида имат клиновидна форма и вътрешно оформление, но включвайки също така аеродинамични подобрения, подобрено разпределяне на тежестта на болида и дълго междуосие. Болидът също така включва тънък и здрав монокок, а шасито е направено от фибростъкло и алуминий, за да укрепва самото шаси.

Лотус 78 дебютира в ГП на Аржентина 1977 в ръцете на Марио Андрети и Гунар Нилсон. В това състезание американеца стига до пета позиция, докато шведа не взе участие заради проблем с неговия болид. По време на сезон 1977 Андрети постига четири победи, а Нилсон една в ГП на Белгия 1977. Въпреки голямата скорост на болида, който е напред от останалите болиди в колоната по дизайн, Лотус остана зад Ферари в битката при конструкторите. Проблеми с надеждността на двигателя коства на Андрети титлата при пилотите в края на сезона, въпреки че американеца постига повече победи от Ники Лауда.

През сезон 1978, Лотус 78 отново се доказа като победител в ръцете на Андрети и на завърналия се Рони Петерсон, постигайки по една победа и по едно второ място като най-добри постижения. За ГП на Белгия 1978 болида е заменен от Лотус 79, който е подобрение на предшественика си. Последното състезание за 78 дойде в Монца, където Петерсон повреди своя 79 по време на тренировките. Той успя да класира колата на пета позиция, докато съотборника му Андрети постига пола със 79. Рони е въвлечен в масивна катастрофа на старта, което е довело на шведа да удари мантинелата и да унищожи предната част на болида. По-късно Петерсон почина след усложнения по неговото му лечение след инцидента.

Оригиналният модел е продаден на Хектор Ребак и неговия частен отбор през целия сезон 1978, където мексиканеца постига шесто място ГП на Германия 1978, но за сметка на това Ребак не успя да вземе място на стартовата решетка в седем кръга, три от които не преминава през пре-квалификацията.

Класиране във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година	Отбор	Двигател	Гуми	Пилоти	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	Точки	WCC
1977	John Player Team Lotus	Форд Косуърт DFV V8	Г		ARG	BRA	RSA	USW	ESP	MON	BEL	SWE	FRA	GBR	GER	AUT	NED	ITA	USA	CAN	JPN	62	2-ри
				Марио Андрети	5	Ret	Ret	1	1	5	Ret	6	1	14	Ret	Ret	Ret	1	2	9	Ret
				Гунар Нилсон	DNS	5	12	8	5	Ret	1	19	4	3	Ret	Ret	Ret	Ret	Ret	Ret	Ret
1978	John Player Team Lotus	Форд Косуърт DFV V8	Г		ARG	BRA	RSA	USW	MON	BEL	ESP	SWE	FRA	GBR	GER	AUT	NED	ITA	USA	CAN		86	1-ви*
				Марио Андрети	1	4	7	2	11
				Рони Петерсон	5	Ret	1	4	Ret	2								Ret
	Team Rebaque	Форд Косуърт DFV V8	Г	Хектор Ребак	DNQ	Ret	10	DNPQ	DNPQ	DNPQ	Ret	12	DNQ	Ret	6	Ret	11	DNQ	Ret	DNQ

* Общият брой точки включва и точките постигани с Лотус 79 за останалите състезания.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лотус 78 и 79: Болидите „граунд-ефект“ от Джони Типлър
Най, Дог (1986). Историята на Гран При болида Hazleton publishing.
Марио Андрети: Световен шампион от Марио Андрети и Найджъл Робък

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Лотус 78 в statsf1.com