Лудовика Кристина Савойска

Лудовика Кристина Савойска
	Лудовика Кристина Савойска
губернаторка на Ница, княгиня на Онеля
Родена	Луиза Лудовика Кристина Савойска 27 юли 1629 г. Торино, Савойско херцогство
Починала	12 май 1692 г. (62 г.) Торино, Савойско херцогство
Религия	Католицизъм
Управление
Период	18 август 1642 – 4 октомври 1657
Други титли	Принцеса на Савоя; Маркграфиня на Арджентера и Берзецио
Герб
Семейство
Род	Савоя
Баща	Виктор Амадей I Савойски
Майка	Мария Кристина Бурбон-Френска
Братя/сестри	Лудвиг Амадей; Франц Хиацинт; Карл Емануил II; Маргарита Виоланта; Катерина Беатрис; Хенриета Аделхайд
Съпруг	Маврикий Савойски (28 август 1642)
Деца	няма
	Лудовика Кристина Савойска в Общомедия

Лудовика Кристина Савойска или Луиза Кристина Савойска (на италиански: Ludovica Cristina di Savoia, Luisa Cristina di Savoia; * 27 юли 1629, Замък „Валентино“, Торино, Савойско херцогство; † 14 май 1692, Вила на кралицата, пак там) е принцеса от Савойската династия и чрез брак губернаторка на Ница, княгиня на Онеля (подселище на дн. Империя) и маркграфиня на Арджентера и Берзецио.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-голямата дъщеря и второ дете на Виктор Амадей I Савойски (* 1587, † 1637), херцог на Савоя, и на съпругата му принцеса Кристина Бурбон-Френска (* 1606, † 1663). Нейни дядо и баба по бащина линия са Карл Емануил I Савойски, херцог на Савоя, и Каталина-Микаела Испанска, а по майчина – кралят на Франция Анри IV и Мария де Медичи.

Тя е първа братовчедка на краля на Франция Луи XIV и на краля на Англия Чарлз II, и първата смесила кръвта на кралете на Франция Анри II дьо Валоа (последният Валоа дал наследници), неин прапрадядо, и на Анри IV дьо Бурбон, неин дядо.

Има трима братя и три сестри:

Лудвиг Амадей (* 1622; † 1628), принц на Савоя
Франц Хиацинт (* 1632; † 1638), 13-и херцог на Савоя (1637 – 38)
Карл Емануил II (* 1634; † 1675), 14-и херцог на Савоя (1638 – 75), баща на Виктор Амадей II и съпруг на Франсоаза-Магдалена Орлеанска и на Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур
Маргарита Виоланта (* 1635; † 1663), херцогиня на Парма и Пиаченца като съпруга на Ранучо II Фарнезе
Катерина Беатриса (* 1636; † 1637), принцеса на Савоя
Хенриета Аделхайд (* 1636; † 1676), курфюрстина на Бавария като съпруга на Фердинанд Мария Баварски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Раждането ѝ е посрещнато с ентусиазъм, защото преди да се роди, родителите ѝ губят син и с нетърпение очакват нов наследник. Въпреки това, тъй като е жена и поради Салическия закон, тя не може да наследи Савойското херцогство, което по времето на нейното раждане е управлявано от дядо ѝ Карл Емануил I Савойски. Говори се, че Лудовика Кристина е извънбрачна и е плод на предполагаемата афера на майка ѝ с френски придворен на име „Помьоз“.

Баща ѝ умира през 1637 г. и е наследен от по-малкият ѝ брат Франц Хиацинт, който обаче умира през 1638 г. на 6-годишна възраст. Следователно майка ѝ си осигурява регентството за втория ѝ брат Карл Емануил II, но позицията му е оспорвана от чичовците му Томас Франциск Савойски и Маврикий Савойски, които започват война. Тази война кара двамата мъже да избягат в Испания, за да търсят подкрепа, която не им е предоставена. Майката на Лудовика бързо излиза победителка от конфликта благодарение на подкрепата на брат си, френският крал Луи XIII.

Обратно в Савоя, Лудовика Кристина е сгодена за чичо си Маврикий, за да запечата помирението му с майка ѝ. Сватбата се състои в Ница на 21 септември 1642 г., след като Маврикий, преди това кардинал, получава разрешение от папа Урбан VIII да се ожени. 13-годишната булка и 49-годишният ѝ съпруг се установяват в Ница, където Маврикий е току-що назначен за губернатор – още един знак за помирение. Бракът е бездетен.

Съпругът ѝ умира на 3 октомври 1657 г. от инсулт, оставяйки я вдовица на 27 години и завещавайки ѝ голямата си колекция от произведения на изкуството, както и огромните си дългове. В Торино тя живее във вилата на съпруга си – Вила на кралицата, чиято структура е подобрена от Амедео ди Кастеламонте. Тя също възлага на Камило Гуарино Гуарини задачата да обнови църквите на Савоя.

Умира във вилата си в Торино през 1692 г. на 62-годишна възраст и оставя имота на съпругата на племенника си, принцеса Анна-Мария Орлеанска.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Toby Osborne, Dynasty and Diplomacy in the Court of Savoy: Political Culture and the Thirty Years' War. Cambridge University Press. 2007
Federigo Sclopis, Documenti autentici che servono alla storia della reggenza di Cristina di Francia..., in Memorie della reale accademia delle scienze di Torino, s. 2., t. 1., 1839
Marek, Miroslav. "Savoy 3", Ludovica Christina, Genealogy.EU.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louise-Christine de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.