Лукринско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лукринско езеро
Lago di Lucrino
Лукринско езеро
Лукринско езеро
40.8294° с. ш. 14.0803° и. д.
Местоположение в Италия
Местоположение Италия
Кампания Кампания
Площ0,095 km2
Населени местаПоцуоли
Лукринско езеро в Общомедия

Лукринско езеро (на италиански: Lago di Lucrino) се намира в Кампания, Южна Италия – на около 3 км. от езерото Аверно.

Езерото е разделено от морето от тясна ивица земя, по която минават крайбрежен път и железопътна линия. Пътят се намира върху насип издигането, на който се приписва на Херкулес.[1] Марк Випсаний Агрипа свързва Лукринското езеро и езерото Аверно с канал изграждайки вътрешно пристанище наречено „Порт Юлий“, споменато от Вергилий в произведението „Георгики“.[2]

В днешно време размерът на езерото (познато също като „maricello“ – „малко море“) е силно намалял с нарастването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo през 1538 г.[3] Размерите на предишната дига отделяща го от морето широка около половин километър, може да бъде лесно проследена от водолази. В най-дълбоката си точка езерото достига до 5 метра.[4]

В древноримската епоха езерото било използвано за туризъм.[5] Бреговете му са били застроени с вили най-известната от които вила „Cumanum“, която била собственост на Цицерон и се намирала на източния му бряг.[1] Останките от тази вила са погълнати от водата през 1538 г.[1] Според Тацит през 59 г. Агрипина Млада успява да доплува до собствената си вила на езерния бряг, след неуспешния опит за убийството ѝ организирано от Нерон (Нерон поръчал корабът ѝ да бъде потопен).

Днес езерото се намира в административен район Поцуоли.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Wikisource 1911 Encyclopædia Britannica, Lucrinus Lacus
  2. Вергилий, Георгики ii.161 – 64.
  3. Antonio Parascandola, „Il Monte Nuovo ed il Lago Lucrino“, в: Bollettino della Società dei Naturalisti in Napoli, vol. LV, 1944 – 1946.
  4. Mario Sirpettino, „At the bottom of the sea: the remains of Portus Julius“, архив на оригинала от 11 март 2007, https://web.archive.org/web/20070311005734/http://www.icampiflegrei.it/Azienda%20Turismo/pozzuoli/articoli2003/giugno_eng.htm, посетен на 12 март 2011 
  5. Марциал, Epigrams, Madrid: Editorial Gredos, стр. 62; ISBN 978-84-249-1424-0
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lucrinus Lacus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​