Луций Манлий Вулзон (претор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Манлий Вулзон.
| Луций Манлий Вулзон Lucius Manlius Vulso | |
| римски политик и военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Манлии |
| Баща | неизв., Луций Манлий Вулзон[1][2] |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Луций Манлий Ацидин[1][3] Авъл Манлий Вулзон[1][4] Гней Манлий Вулзон[5][6] |
| Деца | Луций Манлий Вулзон (пратеник)[5][7] |
Луций Манлий Вулзон (на латински: Lucius Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Той е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Брат е на Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.) и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).
През 197 пр.н.е. Луций Манлий Вулзон е претор. Тази година брат му Гней е едил. Луций получава провинция Сицилия.[8] Там завежда колонисти от сицилиански градове в град Агригент също в Сицилия.[9]
През 189 пр.н.е. брат му Гней става консул и води грабежен поход в Мала Азия. Луций е при него легат. Той командва една от трите римски дивизии,[10] когато брат му напада галатското келтско племе толистоаги на планината Олимп. Битката и походът завършват с успех за римляните. През 188 пр.н.е., когато брат му е проконсул в Перге, той получава от него задачата да събере още неплатените контрибуции от град Ороанда. Луций получава за тази цел 4000 войници.[11] След завръщането му от Ороанда брат му го изпраща заедно с консула Квинт Минуций Терм, който е в 10-членната комисия на Сената, при Антиох III, който трябва да даде клетва за сключения вече мирен договор между Рим и Селевкидското царство.[12]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Münzer, Manlius 93). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1223.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в L. Manlius (93) Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 836 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1413 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1151 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ а б L. Manlius (93) Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1103 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1515 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Ливий, 32, 27, 7 und 32, 28, 2.
- ↑ Цицерон, in Verrem actio 2, 123; Friedrich Münzer: Manlius 93). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1223.
- ↑ Ливий, 38, 20, 7; 38, 22, 1; 38, 23, 3.
- ↑ Полибий, 21, 44, 7; Ливий, 38, 37, 11.
- ↑ Полибий, 21, 46, 1f.; Ливий, 38, 39, 1.