Любомир Ангелов (футболист)
| Любомир Ангелов | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Старото | ||||||||
| Роден | 4 октомври 1912 г. | ||||||||
| Починал | 24 октомври 1984 г. София,  България | ||||||||
| Пост | Нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Любомир Ангелов – Старото е български футболист и треньор, нападател. Смятан за един от най-изявните футболисти в България в епохата преди Втората световна война, той дълги години е капитан на АС-23. Ангелов е най-резултатният играч за българския национален отбор, докато е действащ футболист, вкарайки 25 гола в 44 срещи.
Футболист с богато техническо умение, верен тактически поглед, трудно удържим в атаките и отличен реализатор.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Като юноша играе за софийските клубове Тигър, Шипка, Атлетик, Софийска слава. През 1927 г. става част от АС '23, а през 1931 г. става капитан на отбора. Същата година тимът печели Държавното първенство, като на финала „асистите“ побеждават Шипченски сокол. През 1933 г. печели общинската купа Улпия Сердика.
Остава в отбора до 9 ноември 1944 г., когато АС '23 и още няколко клуба са обединени в Чавдар. Старото става капитан на обединения тим, където остава до 1947 г.
На клубно ниво има над 540 мача и 270 гола за АС '23 и Чавдар. Има общо 111 международни мача със 104 отбелязани гола.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Има 44 мача и 25 гола за националния отбор [1], 9 пъти е негов капитан.[2] Носител на Купата на БОК (1931) и на Балканската купа (1932, 1935 г.). Голмайстор в турнира за Балканската купа през 1935 г. Участник в квалификациите за СП (1934, 1938 г.).
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
След приключване на състезателната си дейност е треньор, завършва Държавната треньорска школа (1948 г.). Богатия си опит предава в отборите на Спартак (Сф), Локомотив (Сф), Левски (Сф) и в Сирия. Старши треньор на „А“ националния отбор в 8 мача, „Б“ националния отбор в 23 мача, младежкия в 4 мача и юношеския в 13 мача. Съюзен треньор в БФС (1957 – 1962, 1965 – 1972 г.). Автор на „Ръководство по футбол“ (1941 г.), заедно с Климент Симеонов. Заслужил треньор (1965 г.), заслужил деятел на физкултурата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||