Любомир Чакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Чакалов
български математик
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Неаполитански университет Федерико Втори
Научна дейност
ОбластМатематика
Учил приЕдмунд Ландау
Работил вСофийски университет

Любомир Николов Чакалов е български математик, академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 февруари 1886 г. в Самоков, 9-о дете в семейството. След като завършва средното си образование в Пловдив, започва да работи като учител в близко до Самоков село. Записва се в Софийския университет през 1904 г.

През юни 1908 г. завършва СУ с отличие в специалност „Математика и физика“. На 10 септември 1908 г. става асистент на проф. Емануил Иванов. През следващите години специализира в редица европейски градове: Лайпциг и Гьотинген (1910 – 1912), Париж и Неапол (1925 – 1926).

Доцент е от 10 септември 1908 г. Става ръководител на катедрата по висш анализ. Извънреден професор в катедрата по висш анализ Чакалов е в периода от 14 октомври 1919 до 31 март 1922 г. Редовен професор в същата катедра е от 1922 г. до своето пенсиониране на 15 октомври 1952 г. През 1925 г. получава докторска степен по математика от университета в Неапол. Същата година става академик.

През 1923 – 1924 г. е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1943 – 1944 г. е ректор на Софийския университет.

Основните му приноси са в областите реален и комплексен анализ, теория на числата, диференциални уравнения, елементарна математика и други. Изследва също аритметичните свойства на някои безкрайни редове.

Любомир Чакалов е член на Кралската чешка академия на науките, Варшавската академия на науките, Географското дружество в Лима, както и постоянен член на Българската академия на науките след 1930 г.

През 1949 г. става член на БКП. През 1950 г. получава Димитровска награда. През 1963 г. е отличен със званието „Народен деятел на културата“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]