Магнитна проницаемост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В електромагнетизма магнитна проницаемост е физична величина, характеризираща степента на намагнитване на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното магнитно поле. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от Оливър Хевисайд. В системата SI магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A2). Величината е известна като магнитна константа или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: = 4π×10−7 H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) , (T) и интензитета на магнитното поле , (A/m):

Относителна магнитна проницаемост, означена с μr, е отношението на магнитната проницаемост на определена материална среда към магнитната константа μ0:

Спрямо относителната магнитна проницаемост може да се дефинира величината магнитна възприемчивост:

където е безразмерна величина, понякога наричана обемна възприемчивост.

Магнитна възприемчивост и магнитна проницаемост на избрани материали
Материална среда Възприемчивост Проницаемост x10-6
-метал 20 000 25 000 N/A2 при 0,002 T
Пермалой 8000 10 000 N/A2 при 0,002 T
Трансформаторна стомана със спец. съпротивление ρ = 0,01 µΩ·m 4000 5000 N/A2 при 0,002 T
Стомана 700 875 N/A2 при 0,002 T
Никел 100 125 N/A2 при 0,002 T
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 0,1 Ωm [1] 5000 N/A2 < 0,1 mT
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 10 Ωm [2] 2500 N/A2 < 0,1 mT
Платина 2,65 × 10−4 1,2569701 N/A2
Алуминий 2,22 × 10−5 1,2566650 N/A2
Водород 8 × 10−9
или 2,2 × 10−9
1,2566371 N/A2
Вакуум 0 1,2566371 N/A2
Сапфир −2,1 × 10−7 1,2566368 N/A2
Мед −6,4 × 10−6
или −9,2 × 10−6
1,2566290 N/A2
Вода −8 × 10−6 1,2566270 N/A2

Магнитната проницаемост се изменя с магнитното поле. Посочените по-горе стойности са приблизителни и са в сила само за дадените стойности на магнитното поле. Също така те се отнасят за постоянно магнитно поле (нулева честота). Магнитната проницаемост зависи и от честотата в случая на променливо поле. В този случай магнитната проницаемост може да бъде и комплексно число. Трябва да се отбележи, че величината има точна и постоянна стойност, независеща от стойностите на честотата или интензитета на магнитното поле. В сила е и зависимостта:

където е скоростта на светлината във вакуум: 299 792 458 m/s (също константа), а е диелектричната проницаемост на вакуума (константа).

Диамагнетици
Вещество
Бисмут 0,99983
Злато 0,99986
Живак 0,99997
Сребро 0,99998
Олово 0,999983
Мед 0,999991
Вода 0,999991
Немагнитна среда
Вещество
Вакуум 1,000000
Парамагнетици
Вещество
Въздух 1,0000004
Алуминий 1,00002
Магнезий 1,000012
Паладий 1,0008
Волфрам 1,00008
Титан 1,0002
Платина 1,0003
Феромагнетици
Вещество
Кобалт 250
Никел 600
Силициева стомана 3500
99,8 % чисто желязо 5000
-метал (75% Ni, 5% Cu, 2% Cr) 100 000
99,96 % чисто желязо 280 000
Супермалой (79% Ni, 5% Mo) 1 000 000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Фархи С., С. Папазов. Теоретична електротехника, ч.1, Техника, С., 1990.
  • Генов Л., Теоретични основи на електротехниката, София, Техника, 1991.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Magnetic permeability в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​