Майолика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Купа от майолика от Мексико

Майоликата (на италиански: maiolica) е разновидност на керамиката.

Произвежда се от естествено оцветена лекотопима глина. Изделията се декорират с калаена глазура. От майолика се изработват както съдове, така и монументални скулптурни изображения.

Изработката на майолика е съществувала от преди няколко хилядолетия в Египет, Вавилон и други страни на Древния Изток. През Средновековието тази техника прониква от страните от Средна, Централна и Предна Азия в Европа. В Италия майоликата попада от мавританска Испания през остров Майорка, от името на който дошло и названието майолика. Техниката се разпространила в Италия през 15 век и достигнала своя разцвет през 17 век.

Италианска майолика се различава според града, където е направена. Най-важните градове в това отношение са Венеция и Урбино.

Изделията от майолика се изпичат преди глазирането им при температура 950 Со, а след глазирането им при 1000 – 1100 Со. По своите свойства майоликата е подобна на фаянса.

Майолика през възраждането и съвремието[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]