Маниока
| Маниока | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Crantz | ||||||||||||||||||||
| Маниока в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Маниоката (Manihot esculenta) е тропически храст от семейство Млечкови, важно кореноплодно растение. Има важно стопанско значение. Отглеждат се много сортове, главно в Африка и Южна Америка, а също и в почти всички тропически райони на Земята. От нея се приготвя хранителният продукт тапиока. Растението е третият по големина източник на хранителни въглехидрати в тропиците[1][2]. Маниоката е основен хранителен продукт в развиващите се страни, като осигурява прехрана за около 500 млн. души.[3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Маниоката е бързорастящо многогодишно вечнозелено храстовидно растение. На височина достига до 3 m. Листата са поредни, дълбоко насечени. Цветовете са дребни, в дълги метловидни съцветия. Плодът е кутийка. От корените се приготвя тапиока.
Клубеновидно издутите корени на маниоката са дълги и заострени, с твърда, хомогенна вътрешност, обвита в кора, дебела около 1 mm. Предназначените за търговия сортове са от 5 до 10 cm в диаметър в горната си част и от около 15 до 30 cm дълги (понякога могат да достигнат до 1 m и тегло до 15 kg). Плодовата вътрешност може да е бяла или жълтеникава на цвят. Корените на маниоката са много богати на скорбяла (20 – 40%) и съдържат значителни количества калций (50 mg/100 g), фосфор (40 mg/100 g) и витамин C (25 mg/100 g). Въпреки това корените са бедни на протеини и други хранителни вещества. Съдържащият се в тях отровен гликозид се отстранява при тяхното изсушаване, промиване и варене. За разлика от корените, листата на растението са богати на протеини (в частност лизин), но са бедни на аминокиселината метионин и на триптофан.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Полен от маниока, датиран от 4600 пр.н.е., е намерен в низините на Мексикански залив в археологическите разкопки Сан Андрес в щата Табаско.[5] Най-старите преки доказателства са намерени на археологическите разкопки Хоя де Серен в Салвадор, и показват, че маите отглеждат култивирана маниока още от преди 1400 години.[6] Маниоката е основен хранителен продукт за населението на Америка в периода преди Колумб и често е изобразявана в местното изкуство.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cassava // Food and Agriculture Organization of the United Nations. Архивиран от оригинала на 2016-11-18. Посетен на 2012-01-03.
- ↑ Claude Fauquet and Denis Fargette, (1990) "African Cassava Mosaic Virus: Etiology, Epidemiology, and Control" Plant Disease Vol. 74(6): 404 – 11.
- ↑ Dimensions of Need: An atlas of food and agriculture // Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1995.
- ↑ Ravindran, Velmerugu. Preparation of cassava leaf products and their use as animal feeds. // FAO animal production and health paper (95). Rome, Italy, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1992. с. 111 – 125. Архивиран от оригинала на 2012-01-15. Посетен на 13 август 2010.
- ↑ Pope, Kevin; Pohl, Mary E. D.; Jones, John G.; Lentz, David L.; von Nagy, Christopher; Vega, Francisco J.; Quitmyer Irvy R.; "Origin and Environmental Setting of Ancient Agriculture in the Lowlands of Mesoamerica", Science journal, 18 май 2001:Vol. 292. no. 5520, стр. 1370 – 1373.
- ↑ University of Colorado at Boulder, (2007) CU-Boulder Archaeology Team Discovers First Ancient Manioc Fields In Americas Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., press release August 20, 2007, посетен: 29 август 2007.
- ↑ Berrin, Katherine & Larco Museum. The Spirit of Ancient Peru:Treasures from the Museo Arqueológico Rafael Larco Herrera. New York: Thames & Hudson, 1997.
