Маргерита д’Есте (1619 – 1692)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Маргерита д’Есте (1619–1692))
Маргерита д’Есте
херцогиня на Гуастала
Маргерита д’Есте
Управление1647 – 1678
НаследилаИзабела Орсини
Наследена отАнна Изабела Гонзага
Лични данни
Родена
1619 г.
Починала
12 ноември 1692 г. (73 г.)
Други титлипринцеса на Модена и Реджо
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияЕсте по рождение<bɾ>Гонзага по брак
БащаАлфонсо III д’Есте
МайкаИзабела Савойска
БракФеранте III Гонзага
ПотомциАнна Изабела Гонзага, Мария Витория Гонзага
Герб
Маргерита д’Есте в Общомедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргерита д'Есте.

Маргерита д’Есте (на италиански: Margherita d'Este, * 1619 в Модена, Херцогство Модена и Реджо; † 12 ноември 1692 в Мантуа, Херцогство Мантуа) от рода Есте е принцеса на Модена и Реджо и чрез женитба херцогиня на Гуастала (1647 – 1678).[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Алфонсо III д’Есте (1591 – 1644), херцог на Мантуа,[2] и на Изабела Савойска (1591 – 1626). Нейни дядо и баба по бащина линия са Чезаре д’Есте, херцог на Модена и Реджо, и Вирджиния де Медичи, а по майчина – херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина Австрийска.

Има девет братя и три сестриː

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 25 юни 1647 за Феранте III Гонзага (1618 – 1678), херцог на Гуастала,[3] от когото има две дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​