Марк Улпий Траян (сенатор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Траян.

Марк Улпий Траян
Marcus Ulpius Traianus
римски политик и генерал
Роден
около 30 г.
Починал
около 100 г. (70 г.)
Семейство
Майканеизв.
Братя/сестриУлпия (баба на Адриан)
СъпругаМарция
ДецаТраян
Улпия Марциана
Марк Улпий Траян в Общомедия

Марк Улпий Траян (на латински: Marcus Ulpius Traianus; * 30; † 100), през 113 г. обожествен като divus Traianus pater, е римски сенатор и генерал, баща на император Траян и роднина (чичо) на неговия наследник Адриан.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Траян (дясно) и бащата-осиновител Нерва (ляво), монета от 115 г.

Траян произлиза от род Улпии от Италика (близо до днешна Севиля, Испания) в римската провинция Бетика (Hispania Baetica). Принадлежи от групата колонисти, която през 205 пр.н.е. е заселена на южната част на Иберийския полуостров от Сципион Африкански. Фамилията му е живяла преди това в Тудер в Умбрия. Брат е на Улпия, която е майка на Публий Елий Адриан Афер и става баба на император Адриан.

Той се жени за Марция, която произхожда от патрицианския род Марции с прародител Анк Марций. Марция е дъщеря на Квинт Марций Бареа Сура. Баща ѝ е приятел с бъдещия император Веспасиан. Тя е сестра на Марция Фурнила, която е втора съпруга на бъдещия император Тит (първият син на Веспасиан) и леля на дъщеря им Юлия Флавия. Траян има със съпругата си Марция две деца, по-късния император Марк Улпий Траян (53 – 117), който става римски император с името Траян (98 – 117) и дъщеря Улпия Марциана (48 – 112/114), която през 105 г. е издигната от брат ѝ за Августа. Дядо е на Салонина Матидия.

Преди 67 г. той командва легион при римския генерал Гней Домиций Корбулон. По време на Юдейската война той командва през 67/68 г. X Бурен легион (Legio X Fretensis) при Веспасиан (когато е управител на Юдея). Веспасиан го издига в патрицианското съсловие. През 70 г. Траян става суфектконсул и от 73 г. за пет години управлява провинция Сирия. По-късно е управител на родната си провинция Бетика (Baetica) и проконсул на провинция Азия.

Траян умира през 100 г. и е издигнат от сина му през 113 г. като Бог, divus Traianus pater.

Родословно дърво на Нерво-Антониновата династия[редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марция
 
Траян баща
 
Нерва (96-98)
 
Улпия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Улпия Марциана
 
Траян, осиновен син (98-117)
 
Помпея Плотина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елий Афер
 
Паулина Стара
 
 
 
 
 
 
Либон Рупилий Фруги (3)
 
 
Салонина Матидия
 
 
 
 
Л. Вибий Сабин (1)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рупилия Ания
 
М. Аний Вер
 
Рупилия Фаустина
 
Вибия Сабина
 
Адриан, осиновен син (117-138)
 
Антиной
 
Паулина Млада
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Домиция Луцила
 
Марк Аний Вер
 
М. Аний Либон
 
Фаустина Старша
 
Антонин Пий, осиновен син (138-161)
 
Елий, осиновен син
 
Юлия Паулина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Корнифиция Фаустина
 
Марк Аврелий, осиновен син (161-180)
 
Фаустина Младша
 
Аврелия Фадила
 
Марк Антонин и Марк Галерий Антонин
 
 
 
 
 
 
 
Салинатор
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Луций Вер, осиновен син (161-169)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фадила
 
Корнифиция
 
Комод (177-192)
 
други деца
 
Луцила
 
 
 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Budde, Die Bildnisse des Marcus Ulpius Traianus Pater, Pantheon, Band 2, 1966
  • B. H. Isaac, A Milestone of A.D. 69 from Judaea. The Elder Trajan and Vespasian, The Journal of Roman Studies, Band 66, 1976, 15 – 19
  • Paul A. Roche, The Public Image of Trajan’s Family, Classical Philology, Band 97, 1, 2002, S. 41 – 60
  • Bennett, Julian. Trajan, Optimus Princeps, Routledge, 1997. ISBN 0-415-16524-5