Маслама ибн Абдел-Малик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маслама ибн Абдел-Малик
مسلمة بن عبد الملك
омаядски принц
Роден
685 г.
Починал
24 декември 738 г. (53 г.)

Религияислям
Семейство
БащаАбдул-Малик ибн Марван
Маслама ибн Абдел-Малик в Общомедия

Маслама Ибн Абдел-Малик (на арабски: مسلمة بن عبد الملك; на старогръцки: Μασαλμᾶς, Masalmas; роден около 685 г. – 24 декември 738) е принц от династията на Омаядите и един от най-известните арабски пълководци през първите десетилетия на VIII век. Води няколко военни кампании срещу Византийската империя и Хазарския каганат. Най-известно е участието му в обсадата на Константинопол, в която търпи поражение.

Син е на халифа Абд ал Малик ибн Маруан и робиня и няма право на престола, за разлика от тримата си полубратя, които стават халифи. Става известен с военните си успехи, като първо се споменава във връзка с военен поход в Киликия (705 г.). Името му става известно след наказателна експедиция срещу Тиана (дн. Кемерхисар, Турция) през зимата на 707 – 708 г., когато успява да задържи армията си в обсада, да разгроми изпратените от византийците подкрепления и да превземе града[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александър Стоянов. Обсадата на Константинопол (717 – 718 г.) и спасяването на Европа // БГ Наука. 22 юли 2019. Посетен на 9 януари 2020.