Милан Коприваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милан Коприваров
Лична информация
ПрякорКопи
Роден
Милан Димчов Коприваров
20 юли 1983 (39 г.)
Ръст180 см
ПостЛяво крило
Настоящ отбор
Отбор Левски Раковски (помощник)
Юношески отбори
Левски (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2003 – 2008
2003 – 2005
2008 – 2010
2010
2010 – 2013
2013 – 2016
2016 – 2018
2018 – 2020
Левски (София)
Родопа (Смолян)*
Славия (София)
Локомотив Мездра*
Велс
АТСВ Щадл-Паура
СК Марчтренк
Левски Раковски
49
35
22
5
69
31
?
?
(12)
(5)
(1)
(0)
(11)
(6)
(?)
(?)
Национален отбор
2005 България1(0)
Треньор
2020 – Левски Раковски (помощник)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Милан Димчов Коприваров е бивш български футболист, юноша на Левски София. Пробива своя път към професионалния футбол от школата на „Герена“, където изиграва 49 мача, включително в групите на Шампионската лига.

Роден е на 20 юли 1983 г. в Ихтиман.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша на „Левски“, играе като ляво крило или нападател. През 2003 и 2004 г. играе като преотстъпен в Родопа (Смолян). Бележи гол срещу „Левски“ през пролетта на 2004, когато „сините“ сензационно губят от смолянския тим с 2:1. От сезон 2004/05 отново е в „Левски“. Шампион на България през 2006, носител на купата на страната и вицешампион през 2005 г. В евротурнирите за Левски е изиграл 18 мача и е вкарал 1 гол (6 мача в КЕШ и 12 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Той отбеляза победния гол, с който „Левски“ елиминира френския Оксер, за да влезе в груповата фаза на турнира за купата на УЕФА.

През 2008 преминава в Славия. Изиграва 17 мача и вкарва 1 попадение, но многото контузии му пречат да се наложи. През 2010 отива в Локомотив Мездра под наем заедно със съотборниците си Йордан Господинов и Мартин Кавдански.[1] След края на наема Копи разтрогва със Славия и отива да играе в Австрия. Там той се подвизава с екипа на аматьорския ФК Велс.

През 2018 г. се завръща в България с екипа на Левски-Раковски.[2] След края на кариерата си е треньор и в академията на клуба.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]