Милосърдието на Сципион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милосърдието на Сципион от Никола Пусен в Пушкински музей (Москва).

Милосърдието на Сципион е епизод от превземането на Нови Картаген от римския военачалник Сципион Африкански през 209 година пр.н.е.

Според легендата, след превземането на града Сципион проявява великодушие и предава пленена местна благородничка на нейния баща, отказвайки се от предлагания откуп. Най-ранното запазено описание на случая е във „Всеобща история“ на Полибий, като по-късно разказът е значително разширен и украсен от Тит Ливий.[1][2] Мотивът за милосърдието на Сципион става особено популярен в литературата, изобразителното изкуство и операта през Ренесанса и Барока.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Полибий, Всеобща история: Книга X, параграфи 6-20.
  2. Тит Ливий, Ab urbe condita: Книга XXVI, параграфи 42-51.