Митохондриална Ева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Митохондриалната Ева (също мт-Ева, mt-MRCA) е идея в човешката генетика за матрилинеен най-скорошен общ прародител (на английски език MRCA) на всички живи хора в света, тоест най-скорошната жена, от която произлизат всички живи хора по непрекъсната линия чрез своите майки, чрез майките на своите майки чак до далечното минало, където всички линии се събират в една, която води до една-единствена жена.

В смисъла на митохондриалните хаплогрупи тази обща прародителка се ситуира при разделянето на макро-хаплогрупа L на Хаплогрупа L0 и Хаплогрупа L1–6. Към 2013 г. оценките показват, че това разделяне се е случило приблизително преди 150 000 години[1] съответстващо на по-късна дата от спецификацията на Хомо сапиенс но по-рано миграцията от Африка.[2]

Мъжкият аналог на „Митохондриалната Ева“ е „Y-хромозомния Адам“ (или Y-MRCA) индивид, от който произлизат всички живи хора по мъжка линия (патрилинейна) линия. Тъй като идентичността на матрилинейния и патрилинейния общ предшественик е зависима от генеалогичната история не е нужно да са живели по едно и също време. Към 2013 г. изчисляването на възрастта на Y-хромозомния Адам е доста несигурно, като според изследванията варира от 180 000 до 580 000 години[3][4][5] (с приблизителна възраст между 120 000 и 156 000 години, приблизително в съответствие с оценката за mt-MRCA.).[6][7]

Името „Митохондриална Ева“ е алюзия към библейската Ева. Това води до многократни погрешни представяния или погрешни схващания в журналистическите статии по темата. Презентацията на популярната наука по темата обикновено посочват такива погрешни схващания като наблягат на факта, че позицията на митохондриалната Ева не е фиксирана във времето (тъй като позицията на mt-MRCA се премества напред във времето тъй като линиите на митохондриалната ДНК изчезват), нито я наричат „първата жена“, нито единствената жива жена на своето време, нито първия член на „нов вид“.[8]

Първи проучвания[редактиране | редактиране на кода]

В края на 70-те и началото на 80-те години са правени първите проучвания чрез метода на молекулярния часовник. Алън Уилсън, Марк Стоункинг, Ребека Кан и Уесли Браун откриват, че мутация в човешката мтДНК е неочаквано бърза с 0,02 замени на база (1%) милион години, което се оказва 5 – 10 пъти по-бързо отколкото това става при ядрената ДНК.[9] Това позволява да се анализират еволюционните отношения между горилите, Шимпанзетата (обикновено шимпанзе и бонобо) и хората.[10] С данни от 21 души през 1980 г. Браун публикува първата оценка на mt-MRCA, която оценява на възраст 180 000 години.[11] Статистическият анализ, публикуван през 1982 г. е взет като доказателство за африканския произход (хипотеза, която по това време се състезава с хипотезата за азиатския произход на Хомо сапиенс).[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Две изследвания, публикувани през 2013 г. с 95 % доверителен интервал, едва припокрива вероятна 15 ka (15 хил. г.), трето изследване с 95% доверителен интервал, намиращ се между двете други изследвания показва: „99 до 148 ka“ според Sequencing Y chromosomes resolves discrepancy in time to common ancestor of males versus females // Science 341 (6145). August 2013. DOI:10.1126/science.1237619. с. 562 – 65.. „153 до 217 ka“ според : Rito T, Richards MB, Fernandes V, Alshamali F, Cerny V, Pereira L, Soares P., „The first modern human dispersals across Africa“, PLoS One 2013 Nov 13; 8(11):e80031. doi: 10.1371/journal.pone.0080031 (ML whole-mtDNA age estimate: 178.8 [155.6; 202.2], ρ whole-mtDNA age estimate: 185.2 [153.8; 216.9], ρ synonymous age estimate: 174.8 [153.8; 216.9]). „134 to 188 ka“: A revised timescale for human evolution based on ancient mitochondrial genomes // Current Biology 23 (7). 21 март 2013. DOI:10.1016/j.cub.2013.02.044. с. 553 – 59.. Soares et al. (2009): 150 to 234 ka (95% CI).
  2. ↑ Endicott, P и др. Evaluating the mitochondrial timescale of human evolution // Trends Ecol. Evol. 24 (9). September 2009. DOI:10.1016/j.tree.2009.04.006. с. 515 – 21. Correcting for purifying selection: an improved human mitochondrial molecular clock // Am. J. Hum. Genet. 84 (6). June 2009. DOI:10.1016/j.ajhg.2009.05.001. с. 740 – 59.. University of Leeds – New 'molecular clock' aids dating of human migration history Архив на оригинала от 2017-08-20 в Wayback Machine.
  3. ↑ Mendez, Fernando и др. An African American paternal lineage adds an extremely ancient root to the human Y chromosome phylogenetic tree // American Journal of Human Genetics 92 (3). 7 март 2013. DOI:10.1016/j.ajhg.2013.02.002. с. 454 – 59. Архивиран от оригинала на 2019-09-24. (95% доверителен интервал 237 – 581 kya)
  4. ↑ Barras, Colin. The father of all men is 340 000 years old // New Scientist, 6 март 2013. Посетен на 13 март 2013.
  5. ↑ Low-pass DNA sequencing of 1200 Sardinians reconstructs European Y-chromosome phylogeny // Science 341 (6145). 2013. DOI:10.1126/science.1237947. с. 565 – 69.
  6. ↑ Sequencing Y chromosomes resolves discrepancy in time to common ancestor of males versus females // Science 341 (6145). August 2013. DOI:10.1126/science.1237619. с. 562 – 65.
  7. ↑ Cann RL. Genetics. Y weigh in again on modern humans // Science 341 (6145). 2013. DOI:10.1126/science.1242899. с. 465 – 67.
  8. ↑ „Внимание: Това не прави митохондриалната Ева първата жена или първия човек, първия член на нов вид. Внимание: Това не означава, че други жени, които са били живи, когато е била жива и Ева нямат наследници днес. Те просто нямат живи наследници по женска линия. Jordan: 'Mitochondrial Eve' // weber.ucsd.edu. 2011. Посетен на 7 януари 2012.
  9. ↑ Brown WM, George M Jr, Wilson AC и др. Rapid evolution of animal mitochondrial DNA // Proc Natl Acad Sci U S A 76 (4). 1979. DOI:10.1073/pnas.76.4.1967. с. 1967 – 71.
  10. ↑ Ferris SD, Brown WM, Wilson AC и др. Evolutionary tree for apes and humans based on cleavage maps of mitochondrial DNA // Proc Natl Acad Sci USA 78 (4). 1981. DOI:10.1073/pnas.78.4.2432. с. 2432 – 36.
  11. ↑ Polymorphism in mitochondrial DNA of humans as revealed by restriction endonuclease analysis // Proc Natl Acad Sci USA 77 (6). 1980. DOI:10.1073/pnas.77.6.3605. с. 3605 – 09.
  12. ↑ Evolution of human mitochondrial DNA: a preliminary report // Prog Clin Biol Res 103 (Pt A). 1982. с. 157 – 65. Length mutations in human mitochondrial DNA // Genetics 104 (4). 1983. с. 699 – 711. Gitschier J. All about Mitochondrial Eve: An interview with Rebecca Cann // PLoS Genetics 6 (3). 2010. DOI:10.1371/journal.pgen.1000959. с. e1000959.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Митохондриална_Ева&oldid=12110159“.