Михаил Мутафов
| Михаил Мутафов | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Михаил Мутафов е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 юли 1947 г. в Харманли. Родителите му са фармацевти, бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Ивайловград. Учи в гимназия.
Следва 3 години в МЕИ, но попада в театър към Студентския дом на културата. Там изкара една година и на следващата кандидатства успешно в театралния институт. През 1972 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев с асистент Крикор Азарян.
Между 1972 и 1975 г. играе в Димитровградския Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“, където се изявява с роли в пиеси като „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер, „Службогонци“ на Иван Вазов, „Трамвай желание“ на Тенеси Уилямс.
От 1975 г. е звезда на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Изиграва множество роли в пиеси като „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейли Васерман, „Процесът против богомилите“ на Стефан Цанев, „Ревизор“ на Николай Гогол, „Ретро“ на Александър Галин.
Известен е с едрата си фигура, характерно мъжко обаятелно излъчване, дори в напреднала възраст. В последните десет години често работи с режисьора Явор Гърдев („Бастард“, „Марат/Сад“, „Пухеният“, „Крум“, „Пиеса за бебето“, „Калигула“ ).
Също така Мутафов гастролира и в театрите в Хасково, и в София (Театър 199), където участва в постановките на Явор Гърдев - „Пиесата за бебето“ и „Пухеният“. Участва с роли в над 20 филма, сред които:
- „Стъклени топчета“, режисьор Иван Черкелов (1999),
- „След края на света“, режисьор Иван Ничев (1998),
- „Кладенецът“, режисьор Дочо Боджаков (1991),
- „Не се обръщай назад“, режисьор Людмил Кирков (1971),
- „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ (1984) – Йордан Панов.
Михаил Мутафов е двукратен носител на наградата Аскеер:
- през 2002 г. за поддържаща мъжка роля („Хотел между тоя и оня свят“, от Ерик-Еманюел Шмит, постановка: Николай Ламбрев)
- през 2003 г. за главна мъжка роля („Марат/Сад“, от Петер Вайс, постановка: Явор Гърдев).
Посветен му е документалният филм „Самотният капитан на далечно плаване“ на Димитър Ризов (2004, БНТ).
Синът му – Мутафов младши – играе в Малък градски театър „Зад канала“.
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Присъдата“ (1987) (Владимир Арро)
- „Прокурорът“ (1987) (Георги Джагаров)
- „Океан“ (1985) (Александър Щейн)
- „Мъжът с пъстрия костюм“ (1984) (Арди Лийвес)
- „Лоренцачо“ (1983) (Алфред дьо Мюсе)
- „Като лъв“ (1978) (Рустам Ибрахимбеков)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2022 | The Wheels of Heaven | Великобритания | Богдан Марков | |
| 2021 | Порталът (тв сериал) |
6 | Отец, приятел на леля Зорка | |
| 2019 | Островът на сините птици (тв сериал) |
8 | стария пират Жерминяк | |
| 2018 | Времето е наше | Давидов | ||
| 2018 | Сенки | (глас) | ||
| 2017 | Моторът | |||
| 2017 | Вездесъщият | Кирил Борилов, бащата | ||
| 2017 | Бартер | Резо | ||
| 2017 | Чест | Манол, пенсиониран генерал и рибар | ||
| 2013 | Помисли два пъти | |||
| 2012 | Цветът на хамелеона | Ецера | ||
| 2011-2016 | Под прикритие (тв сериал) |
60 | Хасан (в 2 серии, 2014) | |
| 2011 | Островът („The Island“) |
България/Швеция/Полша | Илия | |
| 2010 | Ако някой те обича | |||
| 2008 | Дзифт | затворникът Ван Вурст Окото, менторът на Молеца | ||
| 2007 | Минутите след това | часовникарят | ||
| 2004 | Църква за вълци (тв сериал) |
12 | Господа | |
| 2003 | Следвай ме (тв) | професорът археолог | ||
| 2001 | Колобър | Колобър, бащата на Майа | ||
| 2000 | Черната дупка | Перо | ||
| 1999 | Стъклени топчета | капитана | ||
| 1998 | След края на света | България/Германия/Гърция | Георги, атомен физик, съпруг на Алекси | |
| 1991 | Искам Америка | бай Паскал Паскалев | ||
| 1991 | Кладенецът | майор Мъглов | ||
| 1990 | Нон грата | 3 | ||
| 1989 | 9 - числото на кобрата | 3 | д-р Емил Витанов | |
| 1987 | Пет жени на фона на морето („Piec kobiet na tle morza“) |
България/Полша | пияница | |
| 1986 | Те надделяха | пощенецът | ||
| 1986 | Магията (тв) | лекарят | ||
| 1985 | По следите на капитан Грант (В „поисках капитана Гранта“) |
7 | СССР/България | |
| 1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | Йордан Панов | ||
| 1980 | Въздушният човек | |||
| 1978 | Рàли | 2 | България/СССР | даскал Лукан |
| 1977 | Срещу вятъра | капитан II ранг Ради Петров | ||
| 1976 | Циклопът | Еди, капитанът на подводницата | ||
| 1972 | С деца на море | 2 нов. | Огнян (в I новела: „Делфинът“) | |
| 1971 | Не се обръщай назад | поручик Събев |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Подробна творческа биография на Михаил Мутафов Архив на оригинала от 2013-10-22 в Wayback Machine., сайт на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна
- Табуто на актьора (интервю) Архив на оригинала от 2010-06-18 в Wayback Machine., списание „Лик“, брой 9/2003
- Актьорът Михаил Мутафов, носител на „Аскеер“ (интервю) Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., в-к „Черно море“, 27 май 2003
- ((en)) Михаил Мутафов в
Internet Movie Database - ((ru)) Михаил Мутафов в КиноПоиск
- ((ru)) Михаил Мутафов в Кино-Театр
|
