Мозир
| Мозир Мазыр | |
| — град — | |
  | |
.jpg) | |
  Мозир  Мозир | |
| Страна |  Беларус |
|---|---|
| Област | Гомелска област |
| Район | Мозирски |
| Площ | 44 km² |
| Надм. височина | 170 m |
| Население | 105 439 души (2021) 2396 души/km² |
| Кмет | Елена Павлечко |
| Основаване | 1155 |
| Първо споменаване | 1155 г. |
| Пощенски код | 247760 |
| Телефонен код | +375 236 |
| МПС код | 3 |
| Официален сайт | www.mozyrisp.gov.by |
| Мозир в Общомедия | |
Мо́зир (на беларуски: Мазыр; на руски: Мозырь) е град в Беларус, административен център на Мозирски район, Гомелска област. Населението на града към 2016 година е 112 003 души.[1]
Градът е крупен нефтопреработвателен, машиностроителен и хранително-вкусов промишлен център в Беларус. Нефтопроводът „Дружба“ от Русия се разделя на две при Мозир, като единият клон отива към Полша, а другият – към Украйна.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен край река Припят, на 170 метра надморска височина. Разстоянието до Гомел е около 133 km източно, а разстоянието до Чернобил е около 100 km югоизточно.
История[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Мозир е едно от най-старите беларуски селища. За пръв път селището е споменато през 1155 година, когато киевският княз Юрий Долгорукий го предава на новгородския княз Святослав Олгович.[2] От средата на XIV век Мозир попада под властта на литовски феодали, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. – под влиянието на полски земевладелци. След поделянето на Жечпосполита през от Русия, Прусия и Галиция и Лодомерия през 1793 г. Мозир попада в границите на Руската империя като уезден център в Минска губерния.[2] През 1795 година получава статут на град.[3] През 1890-те години в града възникват големи за това време промишлени предприятия. Първото от тях е открито през 1895 г. на територията на бившия женски католически манастир, като разполага с няколкостотин работници и произвежда кибритени клечки. На следващата година е открит пивоварен завод.[2]
До Втората световна война в града има голяма еврейска общност. Третият райх окупира Мозир от 22 август 1941 година до 14 януари 1944 година, в резултат на което повечето евреи в града са избити. След войната икономическият фокус на града се измества от дървообработването към машиностроенето. През 1974 г. заработва първият агрегат на Мозирската ТЕЦ, а през 1975 г. започва работа рафинерията.[2]
През 1986 година градът бива силно замърсен с радиоактивен прах от експлодиралия 4-ти реактор на Чернобилската АЕЦ.[4]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Развити са нефтопреработвателната, химическата, машиностроителната, дърводобивната и хранително-вкусовата промишленост. Произвеждат се различни петролни продукти. Има завод за кабели. Близо до града се усвояват големи залежи на каменна сол.[5] Мозирската ТЕЦ произвежда електроенергия за битови и промишлени нужди.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В Мозир е разположено най-голямото пристанище в Беларус – „Пхов“. Въпреки това, речният транспорт не е развит. Градският транспорт на Мозир е представен от автобусни и трамвайни линии.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Егоревск, Русия- Северодвинск, Русия
Страконице, Чехия
Коростен, Украйна- Харцизк, Украйна
- Нежин, Украйна
Хойнице, Полша
Йокосука, Япония
Сюджоу, Китай
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((ru)) Численность населения на 1 января 2016 г. и среднегодовая численность населения за 2015 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа.
- ↑ а б в г ((ru)) Мозырь: История. с 1155 года и в составе Киевской Руси
- ↑ ((ru)) Мозырь – это... Что такое Мозырь? Энциклопедический словарь.
- ↑ ((en)) Belarus: the silent victim of Chernobyl?
- ↑ ((ru)) Промышленность | Мозырский районный исполнительный комитет Архив на оригинала от 2021-06-12 в Wayback Machine.