Мокша (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мокша
Река Мокша при устието на река Цна
Река Мокша при устието на река Цна
53.2675° с. ш. 44.5614° и. д.
54.7435° с. ш. 41.878° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Пензенска област
Мордовия
Нижегородска област
Рязанска област
Дължина656 km
Водосб. басейн51 000 km²
Отток95 (на 72 km от устието) m³/s
Начало
МястоПриволжко възвишение
Пензенска област
Координати53°16′03″ с. ш. 44°33′41.04″ и. д. / 53.2675° с. ш. 44.5614° и. д.
Надм. височина252 m
Устие
МястоОкаВолгаКаспийско море
Координати54°44′36.6″ с. ш. 41°52′40.8″ и. д. / 54.7435° с. ш. 41.878° и. д.
Надм. височина79 m
Ширина150 m
Мокша в Общомедия

Мо̀кша е река в Европейска Русия десен приток на Ока от басейна на Волга. Дължината ѝ е 656 km, която ѝ отрежда 110-о място по дължина сред реките на Русия.

Река Мокша води началото си от северозападната част на Приволжкото възвишение на 252 m н.в., северно от село Липяги, Мокшански район на Пензенска област. Първите 6 km течението на реката е непостоянно, а след село Виглядовка, Мокшански район на Пензенска област става постоянно. Горното течение на реката преминава през хълмистите райони на северозападната част на Приволжкото възвишение, като тук долината ѝ е сравнително тясна и с по-стръмни брегове. След град Краснослободск, Република Мордовия Мокша напуска последните хълмисти райони на Приволжкото възвишение и навлиза в североизточната част на Окско-Донската равнина. Тук долината ѝ значително се разширява, а бреговете ѝ са неясно очертани. Чрез множество меандри и големи завои в различни посоки се влива отдясно в река Ока, при нейния 350 km, на 79 m н.в., на 8 km западно от село Нарма, Пителински район на Рязанска област.

Водосборният басейн на Мокша обхваща площ от 51 000 km2, което представлява 20,82% от водосборния басейн на река Ока. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Мордовия, Нижегородска, Пензенска, Рязанска и Тамбовска области.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборния басейн на река Тьоша и други по-малки десни притоци на река Ока;
  • на изток – водосборния басейн на река, Сура, десен приток на Волга;
  • на юг и югозапад – водосборния басейн на река Дон;
  • на запад – водосборния басейн на река Пара и други по-малки десни притоци на река Ока.
Карта на водосборния басейн на река Мокша
Карта на водосборния басейн на река Ока

Река Мокша получава 50 притока с дължина над 20 km, като 5 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Подхранването на Мокша е смесено, като преобладава снежното. Среден годишен отток на 72 km от устието – 95 m3/s, минимален 8,5 m3/s, максимален 2 360 m3/s. Пълноводието на реката е през април в горното течение, а долното – през април и май. Замръзва през ноември или началото на декември, а се размразява през април. През 1950-те години по средното течение на реката са изградени няколко малки хидровъзела, които значетилно урегулират оттока на Мокша.

По течинето на реката са разположени множество населени места, в т.ч. 5 града:

При пълноводие Мокша е плавателна до село Нароватово в Република Мордовия, на 156 km от устието ѝ, но от 1990-те години корабоплаването е прекратено

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мокша (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​