Мудроско примирие

305-mm корабни оръдия не впечатляват Ататюрк и той продължава битката в Анатолия, за разлика от кайзера в Европа.

Мудроското примирие е сключено между Османската империя и Антантата на британския линеен кораб „Агамемнон“ в пристанището на Мудрос (остров Лемнос, Гърция) на 30 октомври 1918 г. С него империята излиза от Първата световна война.

Мудроското примирие бележи края на Османската империя.

Страни

Интересното по него е, че страни са само Британската империя (като представляваща Антантата) и Османската империя. То е сепаративен мир, наложил се най-вече предвид сключеното предходно Солунско примирие. Всички опити на френския адмирал Аме да участва в преговорите са отклонени от британците с аргумента на Лойд Джордж, че Франция подписала Солунското примирие с България сепаративно. Подписите под примирието са на тримата представители на Високата порта и на британския вицеадмирал Артур Калтроп.

Съдържание

Примирието съдържа 25 параграфа, но най-важните касаят Близкия Изток, завоюван за османлиите от Селим I, и естествено черноморските проливи. Босфора и Дарданелите се отварят за кораби на Антантата, включително и посредством окупация. Баку и Батуми са окупират от победителите. Османците се евакуират от Иран, Задкавказието, Киликия, Триполитания и Киренайка.

Примирието съдържа всички гаранции срещу възобновяването на който и да е от петте фронта на османците по време на ПСВ – морски, Балкански, Персийски, Анадолски и Триполитански.

Условия

Според този договор османците трябва да изтеглят гарнизоните си от Арабския полуостров, Либия, Месопотамия, Сирия. Освен това Дарданелите и Босфорът, както и Батуми, планината Тавър и 6 области, населени с арменци в североизточните части на Анадола, са окупирани от войски на Антантата.

Османците остават само с ограничени въоръжени сили за гарантиране на вътрешния ред и сигурност. Установява се съюзнически контрол върху всички морски съдове, пристанища и железопътни линия на Османската империя.

Севърски договор

Мудроското примирие е заменено със Севърския договор, но той не може да влезе в сила, тъй като избухва Турската война за независимост, водена от „бащата на турците“ Мустафа Кемал Ататюрк.

Вижте също

• Малоазийска катастрофа
• Турция във Втората световна война