Нанос
Наносите представляват неспоени наслаги на земната повърхност – пясък, филц (дребна баластра), чакъли, глина и др., както и изветрителните скални маси, придвижвани от вода, вятър, ледник.[1]
Речните наноси са неразтворените и несвързани минерали, които се транспортират и наслагват от водните течения на реките. Те биват дънни и плаващи. Дънните наноси лежат или се движат по речното легло чрез плъзгане, търкаляне или подскачане в зависимост от големината на частиците. Плаващите наноси се придвижват с помощта на водните течения.[1] Сумарният наносен отток на реките, сбора на плаващите и дънните наноси определя твърдият отток на реките.[2]
Наносните отложения, образувани при оттегляне на водата при наводнения образуват наносни тераси. Натрупването на влачени от водните течения на реките разрушен скален материал и отложен в коритата им образува наносни конуси. В тях скалният материал е сортиран по големина, като намалява от горе надолу. В периферната част преобладават пясъците и глините.[3]
Количеството наноси (неразтворени вещества) определя мътността на водата, която се измерва в mg/dm3 или g/m3.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 162.
- ↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 174.
- ↑ Бецински, Петко. Полиглотичен речник на хидрогеоложки термини и понятия. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-007-6. с. 192.
- ↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 160.