Народен сговор
| Народен сговор | |
| Основана | 14 октомври 1921 г. |
|---|---|
| Разформирована | 1923 г. |
| Наследена от | Демократически сговор |
Народният сговор е българска политическа организация, съществувала през 1921-1923 година и играла активна роля в осъществяването на Деветоюнския преврат.
Основан е на 14 октомври 1921 година в София, като сред основателите са интелектуалци, като Александър Греков, Александър Цанков, Димитър Мишайков и Тодор Кулев, действащи и запасни офицери, като Иван Луков и Кимон Георгиев, и хора от деловите среди, като Петър Г. Петрович. Повечето основатели на организацията са масони.[1]
Целите на Народния сговор, публично обявени на 15 март 1922 година, включват консолидация на опозиционните на Българския земеделски народен съюз партии и обществени групи върху принципите на „духовно единство на нацията“, „социална полза и справедливост“ и „издигане престижа на държавната власт“.[1]
След референдума за съдене виновниците за националната катастрофа (1922), в резултат на който лидерите на опозиционния Конституционен блок се оказват в затвора заради участието си в управлението по време на Междусъюзническата и Първата световна война, загубени от България, както и след изборите от април 1923, спечелени с пълно мнозинство от БЗНС на Александър Стамболийски, водачите на Народния сговор, заедно с Военния съюз и Вътрешната македонска революционна организация, организират Деветоюнския преврат като единствено възможно средство за овладяване на властта. Стамболийски, кметът на София Крум Попов и други земеделски дейци са убити, а правителството на Александър Цанков взема властта. През август същата година Народният сговор и бившите опозиционни партии от Конституционния блок се вливат в новосъздадения Демократически сговор.
Сговорът е наричан презрително от някои от противниците си „Черния блок“ или „Черния кървав блок“[2].
Лидери[редактиране | редактиране на кода]
- 1921-1922: Александър Греков
- 1922-1923: Александър Цанков
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 110-111.
- ↑ Окръжно на изпълнителния комитет към Постоянното присъствие на БЗНС, публикувано в Септемврийското въстание 1923 г., Димитър Косев, С., 1973, стр. 581-582
| |||||||||||||||||
