Нежилово (община Чашка)
Тази статия е за велешкото село. За кратовското вижте Нежилово (община Кратово).
| Нежилово Нежилово | |
| — село — | |
 Панорама на Нежилово | |
  Нежилово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 865 m |
| Население | 63 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Нежилово в Общомедия | |
Нежилово (на македонска литературна норма: Нежилово) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра. Църквата „Свети Стефан“ в селото е дело на Андон Китанов.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Нежилово е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Селската църква „Свети Стефан“ е от 1887 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 470 жители, всички българи християни.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 30 от общо 68 къщи в селото стават сърбомански през 1895 година.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нежилово има 32 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нежилово (Nejilovo) живеят 304 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6] След Младотурската революция от 1908 година сърбоманските къщи се връщат към Българската екзархия.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Нежилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нежилово (Nežilovo) като наскоро посърбено българско село.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нежилово като българско село.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Нежилово
Мане Апостолов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, тухлар, нестроева рота на 4 битолска дружина, носител на бронзов медал[10]
- Починали в Нежилово
Мице Козароски (1910-1942), югославски партизанин и деец на НОВМ- Невена Георгиева (1925 – 1942), югославска партизанка и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ а б Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296, 302.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
| |||||||||||
