Николич
Тази статия е за селото в Северна Македония. За други значения вижте Николич (пояснение).
| Николич Николиќ | |
| — село — | |
  Николич | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Дойран |
| Географска област | Гьолбаш |
| Надм. височина | 195 m |
| Население | 541 души (2002) |
| Пощенски код | 1485 |
| Николич в Общомедия | |
Николич (на македонска литературна норма: Николиќ) е село в община Дойран на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на северния бряг на Дойранското езеро, в местността Гьолбаш.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край селото са открити две трикорабни базилики с нартекс и екзонартекс от V–VI век. Декоративната пластика в градежа е от мрамор.[1]
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Николич е посочено като село с 21 домакинства, като жителите му са 74 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 160 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 200 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 541 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 518 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 22 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Николич
Христо Захов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[6]
- Починали в Николич
- Петко Христов Лилов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонски ранохристијански базилики
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 18; а.е. 330, л. 59
| ||||||||
