Нова махала (община Василево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Нова махала.



Нова махала
Нова Маала
— село —
Източнокатолическата църква „Успение Богородично“
Източнокатолическата църква „Успение Богородично
41.5333° с. ш. 22.7° и. д.
Нова махала
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВасилево
Географска областОгражден
Надм. височина316 m
Население823 души (2002)
Пощенски код2416
МПС кодSR
Нова махала в Общомедия

Нова махала (на македонска литературна норма: Нова Маала) е село в община Василево на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на Огражден, северно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамията в Нова махала

Предосманското име на селото е Алексино. Под това име се споменава в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 133 жители, от които 128 са християни и само 5 са мюсюлмани.[1]

По време на османското владичество Алексино е населено с турци и получава името Нова махала.[2]

През XIX век Нова махала е чисто турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нова махала (Nova Mahala) е посочено като село със 70 домакинства, като жителите му са 150 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ени махале е населявано от 510 жители турци.[4]

След Балканските войни (1912 – 1913) турското население на селото се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кукушко.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 823 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 679
албанци 0
турци 142
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветанов, Д. Средновековните тврдини во Југоисточниот регион на Република Македонија (11-14 век): функција, значење и временски рамки. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2018. с. 309. (на македонска литературна норма)
  2. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 105 – 106. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007