Новгородска република
| Новгородска република Новгородская республика, Новгородскаѧ земьлѧ | |
| 1136 – 1478 | |
 Герб | |
 Новгородската република през 1400 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Новгород |
| Най-голям град | Новгород |
| Официален език | древноновгородски диалект |
| Неофициален език | староруски |
| Религия | православие |
| Форма на управление | република |
| княз | |
| 1136 – 1138 | Святослав Олгович |
| 1470 – 1471 | Михаил |
| наместник (посадник) | |
| 1477 – 1478 | Фома Курятник |
| хилядник (тысяцкий) | |
| 1476 – 1477 | Фьодор Лукинич |
| Законодателна власт | Новгородско вече |
| История | Средновековие |
| княз Всеволод Мстиславич абдикира. Начало на републиката | 1136 |
| Новгород пада под влияние на златната орда | 1259 |
| отделяне на Псков като самостоятелна република | 1348 |
| присъединяване към Москва | 1478 |
| Площ | |
| 3 000 000 km² | |
| Валута | Новгородска гривна |
| |
| Днес част от |  Русия |
| Новгородска република в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Новгородската република е средновековна държава, съществувала на територията на т.нар. Новгородска земя от 1136 до 1478 г. Неразделна част от тази държава била днешната Новгородска област.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1136 г. княз Всеволод Мстиславич абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканска форма на управление, като се запазва и титлата „княз“. Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 г. организират поход към републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород.
По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. Княз Александър Ярославич побеждава шведите в битка при река Нева през 1240 г. Оттам получава и прозвището си „Невски“. В началото на 14 век за княжеския престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и Златната орда, са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава независимост.
През 1456 г. републиката и Московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великия княз в Новгород. През 1471 г. Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 г. пада под обсада, а в януари следващата година републиката окончателно е присъединена към Московското княжество.
Форма на управление[редактиране | редактиране на кода]
Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от Новгородско вече. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държавен глава на Новгород се смятал посадникът, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговския съд.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река Волхов. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.