Октиси
| Октиси Октиси | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Октиси | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 2479 души (2002) |
| Пощенски код | 6339 |
| Телефонен код | 799 |
| Октиси в Общомедия | |
Октиси или Охтиси (на македонска литературна норма: Октиси; на албански: Oktisi) е село в Северна Македония, в община Струга. В Октиси е открита раннохристиянска базилика от V – VI век със запазени мозайки.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западния край на Стружкото поле, в склоновете на планината Ябланица. От Струга е отдалечено на 10 километра. Дели се на четири основни махали – Горна махала, Каурска махала, Средна махала, и Долна махала, които се разделят на други по-малки – Подлойза, Подредеш, Желинва краста и други. Общо има над 900 къщи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
В Октиси е разкрита раннохристиянска базилика от края на V и началото на VI век. Подовата мозайка на базиликата е богато украсена с образи на елени, коне, флора и геометрични орнаменти.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Октиси е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Октиси има 120 християнски, доста състоятелни къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Охтиси (Октиси) има 840 жители българи християни и 550 българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Октиси е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 220 къщи.[4]
Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[5] Джамията Али паша или Горната джамия е изградена около 1903 година.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Охтиси има 1016 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото се дели на две махали: горна, западна и долна, източна. Горната махала е населена от „българи-християни, а долната от българи-мухамедани“.[8]
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Октиси са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
В 1925 година е изградена църквата „Свети Никола“.[5] В 1968 година е изградена Акташ джамия или Долната джамия.
Според преброяването от 2002 година селото има 2479 жители.[11]
| Националност | Всичко |
|---|---|
| северномакедонци | 955 |
| албанци | 346 |
| турци | 1071 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 15 |
| други | 91 |
| Майчин език | Всичко |
|---|---|
| македонски | 2366 |
| албански | 60 |
| турски | 41 |
| друг | 11 |
| Религия | Всичко | Процент |
|---|---|---|
| мюсюлмани | 2069 | 83,4 |
| православни | 406 | 16,3 |
| други | 4 | 0,3 |
Мнозинството от жителите на селото са македонски мюсюлмани – торбеши, деклариращи се като македонци, турци и албанци. В Октиси църквите са „Свети Атанасий Велики“, „Свети Никола“, „Свети Димитър“ и „Свети Йоан Кръстител“.[12]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Октиси
Димитър Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[13]- Константин Дишлиев, български лекар[14]
Милован Шиковски (р.1937), политик от Социалистическа Северна Македония- Никола Гьончески (р.1932), председател на община Струга
- Пантелей Томовски (1872 – 1936), български революционер
- Фият Цаноски (р.1960), бизнесмен и политик от Северна Македония, водач на Партията за европейска иднина
- Яков Лазароски (р.1935), секретар на МКП и университетски професор
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности. с. 184.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164 – 165. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 72.
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
| |||||||||||
