Ольокма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ольокма
53.7406° с. ш. 117.3372° и. д.
60.3727° с. ш. 120.6773° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Забайкалски край
Амурска област
Република Якутия (Саха)
Дължина1436 km
Водосб. басейн210 000 km²
Отток1950 m³/s
Начало
МястоОльокмински Становик
Забайкалски край
Координати53°44′26.16″ с. ш. 117°20′13.92″ и. д. / 53.7406° с. ш. 117.3372° и. д.
Надм. височина1500 m
Устие
МястоЛенаморе Лаптеви
Координати60°22′21.72″ с. ш. 120°40′38.28″ и. д. / 60.3727° с. ш. 120.6773° и. д.
Надм. височина115 m
Ольокма в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Лена
Карта на водосборния басейн на река Ольокма

Ольокма (на руски: Олёкма; на якутски: Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена. Дължината ѝ е 1436 km, която ѝ отрежда 26-о място по дължина сред реките на Русия.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1631 г. руският първопроходец Пьотър Бекетов по времена първото плаване надолу по река Лена открива устието на Ольокма, а през 1636 г. в близост до устието ѝ, на левия бряг на Лена основава днешния град Ольокминск. През следващите 3 години от 1636 до 1639 г. Пьотър Бекетов открива и опознава долното течение на реката и долното течение на най-големия ѝ приток река Чара. През есента на 1649 г. друг руски първопроходец Ерофей Хабаров по време на пътешествието си към река Амур се изкачва нагоре по реката до устието на десния ѝ приток Тунгир, където основава сегашното село Средна Ольокма. По този начин Хабаров пръв открива и проследява 905 km от течението на реката. В средата на 50-те години на ХVІІ в. Курбат Иванов повтаря пътуването на Ерофей Хабаров до устието на Тунгир и прави първото сравнително точно описание на Ольокма.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ольокма води началото си от северозападния склон на връх Кропоткин (1908 m), най-високата част на Муройския хребет в планината Ольокмински Становик, на 1500 m н.в., в централната част на Забайкалски край. В горното си течение протича в североизточна посока през планината Ольокмински Становик в широка долина на протежение от близо 800 km. След като навлезе в Амурска област завива на север и долината и става тясна и дълбока, вклинена между хребета Челбаус на изток и хребетите Южен Дириндински, Северен Дириндински и Каларски на запад. След това навлиза в дълъг (около 150 km) и тесен каньон между хребета Удокан на запад и Становия хребет на изток. Тук по течението ѝ изобилстват теснини, бързеи и прагове, а скоростта ѝ нараства до 5,5 m/s. По-нататък Ольокма тече между Чугинското и Чоруодското плата, като тук долината ѝ малко повече се разширява, а скоростта ѝ намалява. След устието на левия ѝ приток Тас-Миеле реката заобикаля от изток Ольокмо-Чарското плато, където долината ѝ се разширява до 2-3 km, коритото – до 300-700 m, а скоростта намалява до 0,5-1,2 m/s. В долината се появява заливна тераса, по която Ольокма свободно меандрира. Влива отдясно в река Лена, при нейния 2089 km, на 115 m н.в., на 10 km източно от град Ольокминск, Република Якутия (Саха).

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Ольокма има площ от 210 хил. km2, което представлява 8,43% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Забайкалски край (североизточната част), Амурска област (крайната северозападна част), Иркутска област (крайната североизточна част) и Република Якутия (Саха) (югозападна част). Във физикогеографско отношение водосборният ѝ басейн обхваща: северните части на планината Ольокмински Становик, западните части на Становия хребет, крайните източни части на Северобайкалската планинска земя, цялото Ольокмо-Чарско плато, източната и югоизточна част на Патомското плато и крайните западни части на Алданското плато.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на запад – водосборните басейни на реките Витим, Голям Патон и други по-малки десни притоци на Лена;
  • на изток – водосборните басейни на реките Туолба Алдан и други по-малки десни притоци на Лена;
  • на юг – водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Ольокма получава над 200 притока с дължина над 10 km, като 13 от тях са с дължина над 100 km:

Хидрографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното в горното течение (до 54%), а в долното – снежното. Пълноводието на реката е разтегнато във времето от май до септември, а маловодието продължава от декември до април, като колебанието на речното ниво достига до 17 m. Среден многогодишен отток при ХМС Куду-Кюел (на 156 km от устието) 1950 m3/s, което като обем представлява 61,544 km3/год, максимален 13000 m3/s, минимален 290 m3/s. Ольокма замръзва през първата десетдневка на октомври, а се размразява през май, като в горното течение замръзва до дъното.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Поради това, че по-голямата част от течението на реката преминава през планински райони по нейните брегове има само пет постоянни населени места:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

От май до октомври реката е плавателна на 406 km от устието. На протежение от 75 km по долината на Ольокма преминава участък от трасето на Байкало-Амурската железопътна магистрала.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]